По трудния начин

— Карай направо — каза тя.

— Натам ли е север?

— Оттам се минава.

Минаха през Марбъл Арч с виещ двигател. Хванаха зелената вълна по цялата дължина на Мерилебън Роуд. Стигнаха до „Мейда Вейл“. Едва тогава Ричър намали малко. Изпусна въздуха, който сякаш си беше поел преди половин час.

— Сега накъде?

— Ричър, какво стана?

— Само ми кажи накъде да карам.

— Завий надясно по Сейнт Джонс Уд Роуд — каза Полинг. — Така ще се върнем до Риджънтс Парк. Там ще завиеш наляво и ще излезем от града по същата магистрала, по която дойдохме. Но, моля те, кажи ми какво става.

— Допуснах грешка — отвърна Ричър. — Нали си спомняш как ти казах, че не мога да се отърся от чувството, че правя сериозна грешка? Не съм бил прав. Грешката не е сериозна. Тя е катастрофална. Най-голямата грешка в световната история.

— Каква грешка?

— Кажи ми за фотографиите в твоя апартамент.

— Какво за тях?

— Те са на племеннички и племенници, нали?

— Да, имам много — отвърна Полинг.

— Познаваш ли ги добре?

— Достатъчно добре.

— Прекарваш ли много време с тях?

— Да, доста.

— Кажи ми кои са любимите им играчки.

— Играчките ли? Не знам почти нищо за играчките им. Постоянно излизат нови неща, така че не съм в час. Електронни игри, плейстейшъни, не знам.

— Не говоря за новите неща. Говоря за старите им любими играчки. Кажи ми за тях. Заради какво биха влезли в огъня да го спасят? Когато са били на осем години?

— Когато са били на осем? Предполагам, че заради плюшено мече или кукла. Нещо, което са имали още от бебета.

— Точно така — каза Ричър. — Нещо познато и успокояващо. Нещо, което са обичали и биха взели със себе си, ако отидат някъде. Както децата от семейството, което седеше до мен във фоайето на хотела. Майка им беше извадила всички играчки от куфара, за да ги забавлява, докато чакат.

— Е, и?

— Как изглеждаха тези играчки?

— Като мечки и кукли, предполагам.

— Не, след това. По-късно, когато децата вече бяха на осем.

— Когато бяха на осем? Тогава старите им играчки им приличаха на боклуци.

Ричър кимна, без да откъсва очи от пътя пред себе си.

— Плюшените мечета бяха проскубани, нали? Куклите с ожулени лица и липсващи крайници?

— Да, точно така. Всички деца имат такива кукли.

— Джейд обаче нямаше. Точно това липсваше от нейната стая. Имаше нови плюшени мечета и нови кукли. Наскоро купени играчки, към които не се е привързала. Но нямаше никакви стари любими неща.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ако Джейд е била отвлечена по пътя към „Блумингдейлс“ в някоя обикновена делнична сутрин, щях да намеря всичките й стари любими играчки в нейната стая. Но аз не ги намерих.

— И какво означава това?

— Означава, че Джейд е знаела, че ще тръгва. Означава, че си е събрала багажа.