Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Но Джустиниани беше прав. По един ужасен начин той беше прав. Възползвах се от позволението му да си отида у дома и да си почина след битката и никога преди моето тяло не е било така изпълнено с огън и страст, както таза сутрин. Сънят ми беше дълбок. С глава върху бялото рамо на Ана Нотарас сънят ми беше като малка смърт.
8 май 1453
Късно вчера вечерта Съветът на дванадесетте тайно се събра. Последният щурм решително доказа колко недостатъчни бяха силите на отбраната. Огромният понтон, който султанът е построил в залива, заплашва най-вече Влахернския палат. Затуй венецианците след дълги препирни решиха да обезлюдят трите големи кораба на Тревисано и по този начин да освободят две хиляди войника за крепостния вал. И докато екипажите защитаваха стените пред Влахернския дворец, товарът от корабите щеше да бъде складиран в императорския арсенал.
Тревисано протестира от името на собствениците и капитаните, изтъквайки, че ако товарът бъде пренесен на брега, отпада всяка възможност той да бъде спасен в случай, че турците превземат града. Освен това корабите ще бъдат загубени, а екипажите им няма да има с какво да спасят живота си.
Въпреки това Съветът на дванадесетте реши да ги разтовари. При тази новина екипажите, водени от своите офицери, оказаха въоръжена съпротива и отказаха да напуснат корабите. Положението все още е непроменено днес — Съветът не може да ги накара да се подчинят, въпреки че императорът със сълзи на очи апелира към тяхното съзнание.
12 май 1453
Моряците държат на своето и всички преговори се оказват без резултат.
Но Съветът на дванадесетте успя да привлече на своя страна Тревисано и Алойзио Диедо. На капитаните са направени големи парични подаръци. Венецианците желаят да запазят позициите си във Влахернския палат на всяка цена.
Секторът им несъмнено е заплашен, но не само за неговата защита имат нужда от подкрепления. Увеличавайки колкото се може повече своя гарнизон, те се надяват, че ще могат да контролират града в случай, че султанът вдигне обсадата. За тази цел считат за необходимо да прехвърлят корабните екипажи на стените. Освен моряците по корабите от Тана има още четиристотин облечени в желязо от главата до петите войници.
Междувременно гърците всеки час проливат кръвта си и погиват по крепостните стени. Нотарас е прав. В секторите при Златните врата и от двете страни на Селимбрийската порта гърците са отблъснали всички атаки без ничия помощ. Вярно е също така, че там стените не са така лошо повредени, както при Романовата и Карисиосовата порти, но повечето от защитниците са обикновени занаятчии и монаси, почти нетренирани във военното дело. Между тях има много, чиито нерви не издържат при турските атаки и които побягват през глава от стените, но по-голямата част като че ли са се били при Термопилите и Маратон.
Войната изкарва наяве най-доброто и най-лошото у човека. Колкото повече обсадата се протака, толкова повече лошото започва да преобладава. Времето работи срещу нас. И докато латинците, надебелели, охранени и с лъснали лица, се карат помежду си, гърците тънеят с всеки изминат ден. Няма нито хляб, нито масло. Оскъдни капки евтино, кисело вино е единственото, което получават от императорските складове. Жените и децата им плачат от глад по домовете си и избягват да посещават черквите. От сутрин до вечер и от здрач до изгрев сърцераздирателните молитви на смирените и нещастните се носят към божиите небеса. Ако молитвите могат да спасят града, Константинопол ще просъществува до деня на Страшния съд. Латинците са се събрали на съвещание в черквата „Света Богородица“ при Влахернския палат, а василевсът е призовал всички гърци на богослужение и военен съвет в катедралата „Света София“. Джустиниани ме изпраща като свой представител, тъй като сам не желае да напуска крепостния вал.
13 май 1453
Военният съвет започна в тягостна атмосфера и беше почти веднага прекъснат по тревога от крепостните стени Навън от черквата бяхме пресрещнати от пратеник, който ни съобщи, че агаряните са нападнали Влахернския палат откъм брега и при Калигарската порта. Но най-страшен беше щурмът при пробива край Карисиосовата врата.
Камбани забиха в нощта, в къщите просветнаха фенера и полуоблечени люде, ужасени, се изливаха на улиците. В пристанището корабите бяха изведени от другата страна на плаващия бараж, все едно че очакваха атака и оттам. Беше полунощ. Грохотът от битката край Влахернския палат се носеше над целия град, чак до Хиподрума. Лагерните огньове на турците горяха непрекъснато и опасваха Константинопол като полумесец.