Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Веднага след като се посъвзел, Мануил ги проследил отдалече и видял да я отвеждат в къщата на куропалат Лукас Нотарас.
— Защото тя е негова дъщеря — уверено заяви Мануил.
— Аз знаех това почти от самото начало, но не обелвах ни дума, тъй като ти искаше да го пазиш в тайна. Но това е съвсем друга история. Господарю, трябва да бягаш, защото несъмнено куропалатът ще иска да те убие. И неговите жребци са по-бързи от моите крака.
— Къде ли бих могъл да избягам в този град? — попитах.
— Няма място, където той няма да може да ме намери.
Мануил така се забрави, та си позволи да ме разтърси за ръката.
— Скоро ще се стъмни — запъхтяно рече той. — А по стената сега е спокойно. Можеш да се спуснеш с въже в подножието й и да избягаш в лагера на султана. Там ще си като у дома си, пък и много други са постъпили по този начин. Ако пожелаеш, аз сам ще те спусна, след което ще изтегля въжето, така че няма и следа да остане. Но си спомни за мен, когато се завърнеш с победителите.
— Какви ги дрънкаш, глупако — ядосах се аз. — Султанът ще набучи главата ми на кол, ако му падна в ръцете.
— Разбира се, разбира се — закима Мануил, поглеждайки ме лукаво със зачервените си очи. — Тази, изглежда, е историята, към която се придържаш и това не е моя работа. Но повярвай ми, оттук насетне ще си в по-голяма безопасност при султана, отколкото в Константинопол, пък можеш и да се застъпиш за нас, бедните гърци.
— Виж какво, Мануил — започнах аз, но не можах да продължа. Как и с какви думи можех да проникна през бронята на неговата предубеденост?
Той пъхна показалец в гърдите ми и рече:
— Ясно е, че си султански пратеник. Да не би да си въобразяваш, че можеш да измамиш един стар грък? Латинците можеш да излъжеш както си искаш, но не и нас. Защо, мислиш, всеки уважително ти прави път и благославя стъпките ти? Нито един косъм от главата ти не е паднал. Това не е ли достатъчно доказателство? Никой не смее да те докосне, защото султанът е твой щит. И не е срамно човек да служи добре на господаря си. Дори императори са се съюзявали с турците, когато е било необходимо, и са ги използвали.
— Млъкни, луди човече! — гневно го срязах аз и се огледах. Някакъв венециански войник ни приближи и с интерес заразглежда възбудения старец. В този момент един от топовете стреля и каменното гюлле удари в стената близо до нас, така че тя потрепери под краката ни. Мануил ме хвана за ръката и чак сега огледа обгорялата и почерняла от обстрела земя под краката ни.
— Да не би да сме застанали на опасно място? — уплашено запита той.
— Необмислените ти приказки са къде по-опасни от турската артилерия — избухнах аз. — Умолявам те в името Божие, Мануил, повярвай ми! Който и да съм аз, ще живея и ще умра за този град! За мене няма друго бъдеще и не жадувам нито власт, нито пурпур. Властта е смърт. Аз сам ще отговарям пред Всевишния за делата си. Набий си това в главата веднъж завинаги. Сам съм — съвсем сам. Тайната що нося в сърцето си, ще умре с идването на турците.
Думите ми бяха толкова зловещи и убедителни, че Мануил ме гледаше като вкаменен. Принуден беше да ми вярва. След което избухна в сълзи и простена:
— В такъв случай ти си луд, а не аз!
Той дълго плака, после си избърса носа и примирено каза:
— Да става каквото ще. Луди императори сме имали и преди и никой не е смятал това за истинско нещастие. Имаше само един Адроник, който беше толкова жесток в лудостта си, та накрая народът го натъкна на един меч и го обеси на Хиподрума. Но ти не си жесток. Ти по-скоро си нежен в своята лудост и затуй считам за свой дълг да те следвам дори по пътеката на безумието, след като веднъж съм те опознал.
Той се огледа, въздъхна и продължи:
— И тук е ужасно, но аз не мога да се върна в твоята къща. Прекалено много ме е страх от куропалат Лукас Нотарас. По-скоро ще взема кинжал в ръка и ще срещна нападащите турци, отколкото да се изправя лице в лице с великия стратег, след като съм ти помогнал да откраднеш дъщеря му. Знаеш ли, ако не се лъжа, Ана Нотарас отдавна е била предназначена за султанския харем.
Още веднъж се възхитих на това, колко много информация може да събере обикновен човек като Мануил. Какво ли друго би подхождало по-добре на куропалатовите планове от женитбата на неговата дъщеря за султана, с която да скрепи с турчина своя съюз? Единствената причина, поради която искаше да я проводи на безопасно място в Крит, беше да си подсигури по-изгодна позиция при договарянето. Мехмед е ненаситен в похотта си и по това също прилича на своя кумир — Александър Велики. Жена от най-благородното семейство в Константинопол би задоволила неговата колосалната арогантност.