Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Виното е на свършване, а цените на хранителните продукти по пазарите са се вдигнали над възможностите на бедните. Затова днес императорът е конфискувал всичкия хляб, за да може той да бъде раздаден по равно на всички. Старейшините на всеки квартал са длъжни да осигуряват храна и всичко необходимо за отбранителите, строителите и техните семейства, така че никой не трябва да напуска поста си, за да търси храна.
Командващият резервите е длъжен всеки ден да обикаля стените и да проверява поименно присъстващите в отделните участъци. Това обаче не засяга латинците — само гърците.
Около Карисиосовата порта голямата стена се е срутила на много места. Състоянието на външната стена също е лошо, но турците не са успели още да я преминат в нито една точка. Досега нашите мъже успяваха всяка нощ да почистват преградния ров от хвърлените в него дървета и камъни, които после бяха използвани за построяването на палисадите.
По продължение на външната стена се носи отвратителна воня на разлагащи се трупове, а много от защитниците са загубили слуха си от топовните гърмежи.
4 май 1453
Посред нощ, в непрогледна тъмнина, носена от силен попътен вятър, една бригантина с дванадесет доброволци се измъкна от пристанището. Облечени в турски дрехи и с османския флаг на мачтата, те се опитват да се измъкнат от Дарданелите. Нашите наблюдатели на кулата в Пера са изучили внимателно флаговите сигнали на влизащите и излизащите турски кораби, така че има известна надежда начинанието да е успешно. Мисията е много важна. Тя има за цел намирането на венецианските кораби, под командването на Лоредано, които, както ни убеждава венецианският байло, са тръгнали да ни се притекат на помощ.
Но тази постоянно съществуваща флота от архипелага щеше отдавна да е пристигнала в Константинопол, ако изобщо беше тръгнала насам. Вероятно Върховният сеньорат се страхуваше, че корабите му можеха да попаднат в капан, ако тръгнеха към нас. А без протекцията на тази флота венецианските търговски постове по гръцките острови щяха да станат лесна плячка за турците. Тук едва ли щеше да има и един венецианец, ако императорът, въз основа на съществуващите договори, не беше заплашил с глоби и принудил всички кораби от Черно море да останат и да вземат участие в защитата на града.
Обнадеждаващи слухове се носят из града за огромна флотилия, която е на път да ни избави, и за мобилизирането на голяма унгарска войска, която е готова да удари турците в гръб. Де да беше вярно всичко това! Не, Западът ни е забравил.
5 май 1453
Когато човек е сам, на него му е лесно да пише и да мисли. Да се умре също е лесно, когато се сражаваш сам, а смъртта бие своя тъпан наоколо. Земята пред крепостния вал е почерняла от артилерийския огън. Залите на Влахернския дворец потрепват и големи, гладки като стъкло парчета мрамор се ронят от стените. Лесно е сам да бродиш из императорските покои в очакване на смъртта, докато невъзвратимото минало ехти в своята собствена пустота.
Но днес аз отново си бях у дома. Достатъчно е да зърна прямотата на кафявите й очи, да докосна с връхчетата на пръстите си живата топлина на нейната кожа, нейната мимолетна прелест, за да може пламъкът на желанието в кръвта ми да смете настрана всяка мисъл и всичко да промени.
Добре ни е, когато лежим прегърнати и когато с жадна уста поемам задъханите й хълцащи устни. Но след това, щом отворим уста да говорим, вече не се разбираме един друг. Само в близостта на нашите тела достигаме до разбирателство и познаваме неща, непознати за мен досега. Дознанието на плътта е изпълнено с прелест и ужас, но мислите ни се движат по различни пътеки и никъде не се срещат. На моменти само една дума е достатъчна и се гледаме като врагове. Отчуждение и студено пренебрежение прозира в разширените й зеници, макар че страните още горят от любов.
Тя не може да разбере защо трябва да погина, след като, ако реша, мога да живея.
— Чест! — каза ми тя днес. — Най-омразната от всички думи на земята. Безсмислена и глупава дума. Безчестен ли е султан Мехмед във всичкото си величие? Не тачи ли високо той всички онези християни, които го обкръжават и които са се отрекли от своята вяра и са сложили чалми на главите си? Какво значение има честта за победения? Той така или иначе е обезчестен. Честта е само за победителя.
Отвърнах:
— Говорим за различни неща и никога няма да се разберем.
Но тя е инатлива. Заби ноктите си в ръката ми, все едно че се опитваше чрез болката да ме накара да мисля като нея, и рече: