Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Аз разбирам защо се биеш. Ти си грък. Но какъв смисъл има да се умира, когато стените рухнат и турците нахлуят в града? Ти си само наполовина грък, ако не проумяваш, че всеки е сам за себе си.
— Не ме разбираш, защото не ме познаваш — настоях аз. — Но ти си права. Аз сам се познавам най-добре и затуй мога да се подчинявам само на себе си.
— Ами аз? — попита тя за стотен път. — Тогава ти не ме обичаш.
Ана хвана с ръце слепоочията ми и притисна устни до моите. Погледна ме с омраза и рече:
— Само да можех да проникна в главата ти и да видя какво се крие там. Не си този, що мислех, че си. Кой си ти? Прегръщам само твоето тяло, но не и теб самия. И те мразя, о как те мразя!
— Дай ми само тези кратки дни, само тези кратки мигове — помолих аз. — Може би ще минат векове преди да те намеря отново и отново да надзърна в очите ти. Какво лошо съм ти сторил, та ме измъчваш така.
— Няма минало и още по-малко има бъдеще — заяви тя — Всичко е само блянове и въображение. Не желая лъжи нито пък философията на глупци. Искам този живот и теб заедно с него. Затуй ще трябва да те мъча докрай и никога не ще ти простя. Нито на теб, нито на себе си!
Накрая казах изнемощял:
— Тежка е моята корона?
Но тя не разбра какво имах предвид.
6 май 1453
Цял ден е неспокойно. Артилерийската канонада е непрекъсната. На всеки втори час огромният бомбард заглушава с тътена си всичко останало, а крепостната стена се разтърсва из основите си по цялото протежение от пристанището чак до Мармара.
Турците се придвижват. От техния лагер се носи непрестанен шум и бумтеж на тъпани, а дервишите се възбуждат до такава степен в религиозен транс, че виковете им могат да се чуят дори от крепостните стени. Много от тях се приближават до преградния ров, танцуват и се въртят, дори когато са прободени от стрели, безчувствени към всякаква болка. Гърците са ужасени и викат на помощ попове и монаси, за да прогонят дявола под стените.
Никой не може да напусне бойниците. В четири участъка големите топове се сравнили външната крепостна стена със земята, а вътрешната стена е лошо повредена. Непрестанната канонада не позволява никакви поправки през деня, но веднага щом падне нощ, могили от пръст се вдигат, за да запушат пробойните.
Германецът Грант обяви, че турските топове показват явни признаци на износване, тъй като много от гюллетата вече не улучват целта, прелитат високо над стените и падат вътре в града, без да предизвикват кой знае какви щети. Но зад хълма се издига сиянието от Орбановите леярни и всеки ден оттам се чува как огромни количества разтопен метал се налива в леярски форми.
В града има недостиг на масло за готвене. Бедните най-много страдат от това. Но от Пера ежедневно пълни каруци с масло се доставят в турския лагер. След всеки изстрел огромните топовни гърла изпиват много гърнета от ценната течност. Нито една обсада в историята на човечеството не е била по-скъпа от тази. Но Мехмед черпи, без да му мигне окото, от богатството на своите везири и пълководци. В неговия лагер има банкери от целия свят — евреи, а също така и гърци. Кредитът му е неограничен. Говори се, че дори генуезците от Пера са готови да поемат неговите разноски — гаранция за безрисково влагане на капитали.
7 май 1453
Малко след полунощ самият ад се изсипа върху главите ни, когато най-малко десет хиляди щурмуваха пробивите в стените. Най-големите сили бяха съсредоточени в сектора на Джустиниани, край Свети Романовата порта, където огромният бомбард е повредил и двете стени.
Безшумно и в добър ред османлиите бяха се приближили до стените под прикритието на нощта и бяха успели на няколко места да запълнят преградния ров, преди някой да затръби тревога. Едновременно бяха вдигнати десетки обсадни стълби. Работниците, които поправяха стените, в ужас побягнаха и единствено самообладанието на Джустиниани спаси положението. Ревейки като бик, той се хвърли в най-застрашената точка и с двуострия си меч посече неимоверен брой османлии, които бяха вече прехвърлили пръстените заграждения. През това време бяха запалени огньове и факли, та на стената стана светло като ден.
Виковете на Джустиниани заглушиха крясъците и тъпаните на турците, а веднага, след като разбра с какви сили ни щурмуват, той заповяда да повикат резервите. Но след два часа стана ясно, че трябва да се отделят хора и от другите сектори. След първия щурм агаряните се връщаха на вълни от по хиляда. Бяха докарали тънкоцевни топове съвсем до преградния ров. Под прикритието на техния огън и на стрелците с лъкове те атакуваха стената, но защитени от стоманените си доспехи, хората на Джустиниани се изправяха като желязна стена на крепостния вал. Стълбите бяха отблъснати, а тези, що се бяха добрали до основите на стената под формата на малки подразделения и под прикритието на собствените си щитове, биваха заливани с разтопена смола и олово, докато не бяха разпръснати, след което ставаха лесна плячка за нашите арбалети.