Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Накланяйки глава настрани, тя погледна Джустиниани през гъстите си мигли.
— О! — продължи тя. — Аз може би избързах, като се подадох на Йоханесовите придумвания за женитба. Но тогава още не бях те срещнала.
— Не му вярвай, Ана — прибързано рекох аз. — Той си има вече жена в Генуа, друга в Кафа и момичета във всяко гръцко пристанище.
— Каква брада! — прошепна Ана, докосвайки с пръсти къносаната брада на Джустиниани, все едно че не можеше да се пребори с изкушението да я пипне. Наля вино в един бокал, отпи леко от него и го подаде на протостратора, гледайки го право в очите със съблазнителна усмивка. Почувствах, че ми се повдига от гняв и от наранена гордост.
— Ако преча, бих могъл да изляза на двора — вметнах глухо аз. — Струва ми се, че дочувам откъм стените да се носи повече шум, отколкото обикновено.
Ана ме погледна и така закачливо ми намигна, та чак сърцето ми се разтопи и проумях, че всичко беше само игра, с която тя целеше да спечели благоразположението на Джустиниани. Успокоих се и също се усмихнах. Те продължиха игривия си разговор, а аз не можех да й се нагледам и пламтяща страст ме обземаше, като виждах колко леко и бързо тя го очароваше.
Хапнахме заедно, след което Джустиниани с нежелание се изправи да си ходи, погледна ме и с едно движение свали от врата си украсената с емайлирана плочка протостраторска огърлица.
— Нека това бъде моя годежен подарък към вас — рече той, окачи огърлицата на Ана и неловко докосна разголените й рамене с огромните си лапи. — Моите мъже ме наричат непобедим, но пред теб аз покорно признавам своето поражение. Тази огърлица може да отваря врати, които нито с меч, ни с топ могат да бъдат отворени.
Той можеше да си позволи този жест, тъй като беше суетен и притежаваше огромна колекция от огърлици, както ми беше известно, но на мен не ми хареса намекът му, че Ана е добре дошла по всяко време в неговите комендантски покои. Тя обаче възхитено му благодари, прегърна го, целуна двете му бузи и даже докосна с устните си дебелата му уста.
Джустиниани, развълнуван от собствената си щедрост, пророни сълза и заяви:
— С удоволствие бих дал на твоя съпруг званието протостратор, ако можех да заема неговото място до теб. Но тъй като това е невъзможно, аз ще го освободя от задължения през тази нощ и в бъдеще ще гледам през пръсти на неговите отсъствия, стига в този момент да не се води сражение. Има изкушения, на които човек може да устои, но съпругът ти няма да е истински мъж, ако може да устои на такова изкушение като теб.
Той си тръгна и аз учтиво го проводих до вратата. Забелязвайки моето нетърпение, Джустиниани нарочно, за да ме дразни, се застоя и нещо ми заговори, макар че аз така и не чувах какво ми казва. След като най-после яхна жребеца си и потегли, аз се втурнах по стълбата нагоре, сграбчих Ана в обятията си, целувах я и я притисках така страстно, че любовта ми напомняше повече омраза. Тя блестеше, цъфтеше и се смееше с глас, по-красива отвсякога. Дори в леглото не пожела да се раздели с подарената й от Джустиниани огърлица, като знак на извоювана победа, въпреки че с всички усилия се опитвах да й я отнема.
След всичко това тя лежеше неподвижна, втренчила в тавана тъмните си очи, с поглед, който не можех да разбера.
— За какво мислиш, любима? — попитах аз. Тя леко помръдна глава.
— Живея, съществувам — отвърна ми Ана. — Това е всичко.
Изнурен, безплътен и безстрастен наблюдавах нейната омайваща красота и си припомних набитите на колове тела по брега на Пера и обесените турци по крепостната стена откъм пристанището, с почернели лица и издължени вратове. Далеч в нощта се чуваше тътенът на топовете. Звездите безучастно гледаха от небето. Земна красота живееше и дишаше до мен с мрак в очите. Всяко нейно вдишване все по-дълбоко впиваше оковите на времето и пространството в плътта ми.
1 май 1453
Положението ни започва да става безнадеждно. Войските на султана строят огромен понтон през Златния рог, чак до брега на Пера. Досега бойните единици на хълма зад Пера трябваше да поддържат връзка с главните сили и да получават подкрепления, като заобикалят целия залив. Понтонът се охранява от гигантски закотвени плаващи платформи, върху които са поставени топове, за да не позволяват на нашите кораби да пречат на неговото строителство. Веднага след като бъде завършен, турските галери ще могат да обстрелват необезпокоявано стените откъм пристанището.
Агаряните обстрелват и атакуват непрестанно временните барикади, построени там, където има разрушения в стените, и това ни носи много загуби. Нашата защита слабее, а в султанския лагер ден след ден се сипят нови чети доброволци от Азия.