С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Кой е тогава баща ми? Не може да нямам!
— Имаше, но той е без значение.
Но за седемгодишното дете да имаш баща бе особено важно. За разлика отпреди сега темата не се отминаваше лесно.
— Разведени ли сте?
— Не.
— Не може ли да дойде някой път да ме види?
— Не.
— Да не би да не ме е харесал, когато съм се родил?
— Нямаше го. Бях само аз. А аз те обичам за десетима. Не, за сто души.
Той беше във възрастта, когато милувките не се приемаха с охота, но тази нощ й позволи да го държи в обятията си дълго време.
По-късно започна сам да се справя с проблема, понякога не съвсем почтено. Джейд се сети как Грейъм разказваше за баща си, геройски загинал при спасяването на бебе от горяща сграда.
— Защо го направи, Грейъм? — беше го попитала тя тактично, без да го мъмри.
Той сви рамене. Беше нацупен, но в очите му блестяха сълзи, които не биваше да пророни — вече бе на десет години.
— Дразнят ли те децата в училище задето нямаш баща?
— Понякога.
Надеждите й, че Грейъм няма да се чувства непълноценен, се оказаха нереалистични. Имаше значение дали си с един родител. По-голяма част от младежките си години тя също бе прекарала в едночленно семейство, но в детството присъстваше баща й. След смъртта му Джейд запази снимките и спомените от него. Никога нямаше да забрави тихите им разговори, топлите му прегръдки, целувките за лека нощ и прошепнатите думи: „Не се страхувай, Джейд“.
Обмисляше варианта да каже на Грейъм истината. Ако той знаеше, че е резултат от изнасилването, вероятно щеше да се укорява. Тя не искаше да стовари тази вина върху детето си, още повече, като си спомняше безмилостната отговорност, която й прехвърли Велта, преди да се разделят.
Кети не бе на същото мнение. Всеки път, щом Грейъм повдигаше въпрос за баща си, тя насърчаваше Джейд да му разкрие истината, но напразно. Трудностите от липсата му бяха достатъчни, за да натоварва с допълнителни подробности сина си. Позволи му да лъже, с цел да облекчи конфликта, но направи следната уговорка:
— Мразя лъжите, Грейъм. Знаеш много добре. Но понякога те могат да помогнат да се защити някой човек, стига да не си ти самият. Така че, когато приятелите ти питат за твоя баща, можеш да ги накараш да се чувстват по-свободно, като им кажеш просто, че е починал. Разрешавам ти само това — починал е, преди да се родиш. Окей?
Очевидно я послуша, защото Грейъм не подхвана темата отново. Беше стигнал до едно ниво на зрялост и се оправяше сам. Сега, като си помислеше колко бързо минаваха годините, сърцето на Джейд се сви от мъка. Трудно щеше да изчака до юни, когато и той ще пристигне в Палмето.
— Привлякла си доста хора.
Джейд се откъсна от унеса си и изви глава към тихия глас до ухото й. Дилън седна на свободното място до нея.
— Добро утро, Дилън. Изглеждаш много красив.
— Благодаря — отговори той смутено.
Беше с нов костюм за случая, а косата му бе подстригана.
Тя също се беше облякла с вкус. Щеше да има познати в тълпата, които помнят скандала преди напускането й. Много хора се интересуваха за бъдещата промишленост на Палмето. Но така или иначе, тя щеше да бъде в центъра на вниманието днес. Искаше да ги заслепи.
— Снощи идвах до фургона ти, но те нямаше.
— Съжалявам.
— Изглежда, че вече си се настанил.
— Не беше трудно. Готов съм да започна работа.
— Не знаех, че имаш и куче.
— Куче?
— Лежеше на горното стъпало на фургона.
— О, то ли? — каза Дилън и се намръщи. — Появи се преди няколко дни и сгреших, като го нахраних с трохите от масата.
Тя наклони глава и се засмя закачливо.
— И то те осинови.
— Не за дълго. При първа възможност ще го закарам в приюта за бездомни кучета.
— Имаш предвид след оздравяването на крака му. Беше превързвано с бинт — отбеляза тя със същата усмивка. Дилън още повече се навъси.
— Беше се било и имаше лоша рана. Промих я с кислородна вода и я привързах. Това е всичко.
— Не знам, Дилън, но смятам, че си се сдобил с домашен любимец завинаги — подхвърли тя шеговито.
Той смени темата, като кимна към аудиторията.
— Очакваше ли толкова много хора?
— Да. Вчера моето име се появи за първи път в местния вестник вчера.
Погледът му бързо се върна към нея.
— А защо твоето име трябва да предизвика такъв интерес тук?
— Има защо. Отраснала съм в Палмето.
Реагира, сякаш го разтресе електрически ток. Лешниковите му очи я фиксираха остро.
— Странно как си пропуснала досега да споменеш това.
Преди да може да му отговори, кметът на града се приближи.
— Госпожице Спери, нека дадем на хората още пет минути да си намерят места и тогава да се представите. Колко смятате, че ще трае всичко?