Планетата на ветровете

— И какво е отговорил Вал?

— Тръгнал си веднага след срещата. Някои смятат, че еднокрилите възнамеряват да нападнат крепостта и да се опитат да спасят Тия. Споменава се дори свикване на Съвета на летците от Вал. Щял да поиска официално санкциониране на Тайос.

— Нищо чудно, че хората се боят — промърмори Еван.

— И летците трябва да се страхуват — допълни Кол. — Тукашните хора са настроени срещу тях. В една кръчма на северното крайбрежие чух да си говорят, че летците открай време управлявали Пристана на ветровете и решавали съдбите на островите и на отделни хора със съобщенията, които разнасяли, и лъжите, дето ги разправяли.

— Това е абсурдно! — Марис чак подскочи. — Как може въобще да го вярват?

— За съжаление е факт — отвърна Кол. — Сама знаеш, че летците и безкрилите са различни категории хора. Едните винаги са имали затруднения да разбират другите.

Той остави чашата и отново взе китарата, сякаш докосването й му носеше спокойствие.

— Марис, за никого не е тайна, че летците се отнасят с презрение към безкрилите — продължи той. — Не зная обаче дали си даваш сметка каква омраза таят някои безкрили към летците.

— Но аз имам приятели сред безкрилите — възрази Марис. — А и всички еднокрили са започнали като безкрили.

Кол въздъхна.

— Да, има и такива, които се възхищават на летците. Някои дори посвещават живота си да им служат вярно, мечтаят от деца да докосват крилете им, да се навъртат край тях. Но има и други, които не си търсят приятели сред летците.

— Зная, че има противоречия. Не съм забравила враждебността, срещу която се изправихме, когато Вал получи крилете, заплахите, побоя. Но смятах, че с времето всичко ще се промени, особено след като кастата на летците вече не е затворена в кръга на наследственото право.

Кол поклати глава.

— Станало е дори по-лошо — рече той. — Навремето, когато крилете се предаваха по наследство, хората смятаха летците за богоизбрани. На южните острови те дори са свещенослужители, които служат на Небесния бог. На Артелия са принцове. Но сега вече всички знаят, че летците не са недосегаеми. Изведнъж се появиха нови въпроси. Как това окаяно селско дете неочаквано се издигна толкова високо? Как така изведнъж се сдоби с власт, богатство и свобода? Тези еднокрили не са като някогашните летци — те продължават да поддържат връзки с предишните си приятели, скитат се в съмнителни компании. Те не се откъсват напълно от островната политика — все още са запазили интерес към нея. Това поражда лоши чувства.

— Преди двайсет години нито един Управител не би посмял да арестува летец — замислено рече Еван. — Но преди двайсет години кой летец би си помислил да променя смисъла на съобщението, което са му поверили?

— Никой, разбира се — каза Марис.

— Питам се обаче колцина вярват на думите ти? — добави Кол. — Сега, след като се случи, всеки си задава въпроса дали не е ставало и преди. Селяците, които подслушвах, бяха убедени, че летците от години се месят в политиката. Според тях Управителят на Тайос е истински герой, задето дръзнал да извади на бял свят истината.