Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Всеки вампир ли може да има слуга?
— Не, само вампир-господар, но не всеки. Не съм чувала Малкълм да има човешки слуга, но би могъл, ако поиска. Попитай вярващите, макар че според мен ако имаше слуга, той щеше да крещи по-силно от останалите. Все пак си струва да се провери. Ако си изясниш нещо, преди да пристигна, обади ми се. Долф каза, че се подготвят още набези.
— Той не се шегува. Градът се е побъркал. Засега сме успели да локализираме пожарите и горят само няколко сгради, но ако тези психари продължат в същия дух, ситуацията може да стане неуправляема. Кой знае колко сгради ще изгорят тогава.
— Трябва да разберем кой стои зад всичко това — казах аз.
— Да, трябва — съгласи се Пийт. — Ела колкото се може по-скоро.
Изглежда, той беше сигурен, че мога да помогна. Де да имах неговата увереност. Не знаех дали ще мога да се справя с тази гадна работа посред бял ден. Веднъж ми бяха казали, че единствената причина да не мога да вдигна мъртвец денем е това, че сама смятам, че не мога. Съвсем скоро щях да проверя дали е така. Все пак не мислех, че ще се получи. Съмнението в себе си е най-големият враг на всяка магическа или психическа способност. То е изпълняващо се от само себе си пророчество.
— Ще дойда веднага, щом мога.
— Чудесно. Няма да лъжа. По-леко ми е, като знам, че на мястото ще бъде човек, който има опит с вампирите. Вече са започнали да обучават ченгетата как да се отнасят със свръхестествените, обаче засега никой не подготвя пожарникарите за справяне в подобни ситуации.
Никога не ми беше минавало през ума, че на пожарникарите ще им се наложи да си имат работа с чудовищата почти толкова често, колкото и на полицаите. Те не ги преследват, но влизат в домовете им. Това може да бъде също толкова опасно, ако въпросният вампир не разбира, че са дошли да му помогнат.
— Ще дойда, Пийт.
— Чакаме те. До скоро.
— Чао, Пийт.
Оставих слушалката и отидох за кобура и за друга риза. Раменният кобур може да причини охлузване, ако се носи върху блуза без ръкави.
35
Облякох си тъмносиня блузка с къс ръкав. Ричард не беше в спалнята. Шумът от водата беше престанал, но той бе още в банята. Не исках да го видя пак, още по-малко полугол. Исках да съм по-далече от него. За мой късмет ми се беше отворила достатъчно полицейска работа, че да бъда извън къщи през целия ден. Много добре.
Линейката пристигна и качиха Зейн. Шери замина с него. Чувствах се неловко, че не отидох аз, но от Шери щеше да има по-голяма полза. Полицията все още не беше дошла за трупа. Никак не ми се искаше полицаите да разпитват другите в мое отсъствие, но трябваше да вървя. Фактът, че можех свободно да си тръгна, предизвика в мен известни угризения на съвестта, но не много силни.
Рони се върна и пак седна на дивана. Вече бях на вратата, когато тя ме попита:
— Днес ще ме пратят ли зад решетките?
Застанах на колене пред нея и хванах неестествено хладните й ръце.
— Рони, ти не го уби.
— Откъснах част от главата му. Що за патрони има в този твой пистолет?
— Аз изстрелях два куршума в гърдите му. Онова, което е останало от сърцето му, няма да напълни и лъжичка — казах аз.
Тя затвори очи.
— Мозъкът му се разтече по цялото стълбище. Не ми говори, че не съм го убила аз.
Въздъхнах и погалих ръцете й.
— Моля те, Рони. Ти направи каквото трябваше. Вероятно само експерт по съдебна медицина може да установи кой куршум го е убил, но когато ченгетата дойдат, постарай се да не се клеветиш сама.
— И преди съм била в такава ситуация, Анита, спомни си. Знам какво да говоря и какво да премълча — тя вдигна към мен не особено дружелюбен поглед.
Пуснах ръцете й и станах.
— Извинявай, Рони.
— През живота си съм убила двама — и двата пъти бях с теб.
— И двата пъти го направи, за да спасиш живота ми — рекох аз.
Тя ме изгледа хладно и каза:
— Знам.
Докоснах лицето й, прииска ми се да я погаля по главата, да я утеша така, както се утешава дете, но тя не беше дете.
— Много съжалявам за случилото се, Рони. Наистина. Но какво друго можеше да направиш?
— Нищо — отвърна тя. — И затова се чудя дали съм си избрала подходящата работа.
Нещо вътре в мен се сви.
— Всъщност навярно се питаш дали си избрала подходящите приятели. Защото случилото се няма нищо общо с работата ти. То стана заради мен.
Тя силно стисна ръката ми.
— Ние сме приятели, Анита, завинаги.
— Благодаря ти, Рони. Нямаш представа колко съм ти благодарна. Не знам как бих могла да преживея загубата на твоето приятелство, но не оставай с мен само от лоялност. Помисли си, Рони, сериозно си помисли. Моят живот надали ще стане по-малко опасен. Тъкмо напротив. Струва си да помислиш дали искаш да бъдеш на огневата линия.