Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Тя е ликантроп — каза той с усмивка, сякаш това обясняваше всичко.
— Тя ли ви го каза? — попитах аз.
— Не — отвърна той леко учуден.
— Защо решихте, че е върколак?
Усмивката му бе сменена от гримаса, по-скоро недоволна, отколкото гневна.
— Тя запрати този човек в стената със сила, достатъчна да му строши черепа.
— Дребни бабички повдигат автомобили, под които лежат внуците им. Това прави ли ги ликантропи?
— Не, но…
Лицето му стана безизразно, защитна реакция.
— Казвали са ми, че не обичате особено ликантропите, Паджет.
— Моите лични чувства не влияят на работата ми.
Разсмях се и той трепна.
— Паджет, нашите лични чувства винаги влияят на работата ни. Пристигнах тук ядосана, защото се скарах с бившия си приятел, и се нахвърлих на Мърдок заради разкопчания му кобур. Защо не обичате ликантропите, Паджет?
— Тръпки ме побиват от тях.
Започваше да ми става ясно.
— В буквалния смисъл ли?
— Тоест?
— В присъствието на върколаци наистина ли ви побиват тръпки?
Той погледна натам, където се бяха скупчили другите ченгета, наведе се напред и понижи глас, и аз разбрах, че съм била права.
— Сякаш буболечки плъпват по цялото ми тяло, когато съм близо до тях.
Той вече не изглеждаше дванайсетгодишен. Страхът и отвращението, изписани на лицето му, добавиха още години и вече беше по-близо до трийсетте, отколкото до двайсетте.
— Вие усещате енергията, аурата им.
Той се дръпна от мен.
— Врели-некипели.
— Вижте какво, Паджет, разбрах, че сте екстрасенс още щом стиснах ръката ви.
— Това са пълни глупости — той се боеше, боеше се от себе си.
— Долф обяви, че издирва всички полицаи, които имат талант в тази област. Вие защо не се отзовахте?
— Защото не съм психопат — отвърна той.
— Аха, ето че истината излезе наяве. Вие се боите не от ликантропите, а от себе си.
Той вдигна юмрук, не за да ме удари, просто трябваше да си излее някъде гнева.
— Вие не знаете нищо за мен.
— И мене ме побиват тръпки от тях, Паджет.
Това го поуспокои, но не много.
— Как изобщо издържате в тяхно присъствие?
Повдигнах рамене.
— Свиква се.
Той поклати глава, почти потрепери.
— Аз никога няма да свикна.
— Те не го правят нарочно, детектив. Някои върколаци по-добре от другите умеят да прикриват същността си, но всички отделят повече енергия, когато изпитват силни емоции. Колкото повече сте ги разпитвали, толкова по-напрегнати са ставали, толкова повече енергия са отделяли и толкова по-зле сте се чувствали вие.
— Бяхме в една стая с тази жена, бяхме сами, а ми се струваше, че кожата ми ще се отдели от плътта.
— Почакайте, били сте сами? Зачитахте ли правата й?
Той кимна.
— Тя каза ли ви нещо?
— Нито дума.
— А другите?
— Мъжете не са направили нищо.
— Свободни ли са да си вървят?
— Едрият не иска да я остави, а другият е в стаята с двамата ранени. Казва, че не може да ги остави без охрана. Аз му рекох, че ние можем да се погрижим за тях. Той отвърна, че очевидно не можем.
Бях съгласна с Кевин.
— Вие имате свидетели, които твърдят, че тя не е искала да навреди на този човек. При това той е жив. Защо тя все още е с белезници?
— Днес тя вече уби един. Мисля, че това е достатъчно — отвърна той.
— Две неща, детектив. Първо, тя може да скъса тези белезници, когато поиска. Второ, ако тя беше човек, вече щяхте да сте я пуснали.
— Не е така — отсече той.
Погледнах го. Той се опита да издържи погледа ми, но се предаде първи. Каза, като гледаше някъде над главата ми:
— Човекът умира. Ако я пусна да си върви, тя може да избяга.
— Как така? Тя е видяла, че на един полицай се канят да му отнесат главата, и за да го спаси, се е хвърлила върху въоръжен мъж. Не го е убила. Просто го е блъснала в стената. Повярвайте ми, детектив: ако е възнамерявала да го убие, щеше да свърши тази работа доста по-старателно. Рискувала е живота си, за да спаси живота на един от вашите.
— Нищо не е рискувала. Куршумите не вредят на ликантропите.
— Сребърните куршуми им вредят. Действат точно така, както обикновените куршуми действат на човека. Всички убийства, които се разследват днес, са били извършени със сребърни куршуми, Паджет. Лорейн е можела да загине, но тя не се е колебала. Ако не е била тя, сега щяхме да държим мъртъв полицай в ръцете си. Колко от гражданите биха рискували живота си, за да спасят ченге?