Огнено жертвоприношение

— Съвсем не знам, сър — отвърна Мърдок, като гледаше право пред себе си. Можех да се обзаложа, че е бил военен или е искал да бъде. Държеше се като типичен новобранец.

Високият мъж се обърна към мен.

— Какво има, детектив…? — той направи дълга пауза, за да кажа името си.

— Блейк, Анита Блейк. Работя с РОСР.

Той ми подаде костеливата си ръка и разтърси моята твърде енергично, но не я стисна силно. Ръкостискането му не беше изпитателно, той просто се радваше да ме види. От докосването му усетих бодване по кожата си — ченгето имаше свръхсетивни способности. Дотогава не бях срещала такива полицаи, ако не се смята една вещица, която бяха наели за специална задача.

— Вие вероятно сте детектив Паджет — казах аз.

Той кимна и пусна ръката ми с великолепна усмивка. Усмихнат изглеждаше дори още по-млад. Ако на ръст не беше почти колкото Долф, би му било доста трудно да вдъхва респект и да изисква подчинение. Но много хора погрешно смятат високия ръст за по-надежден. През целия си живот съм се борила с обратната реакция.

Той постави ръка на раменете ми и ме отведе настрана от върколаците. Жестът му не ме смути особено. Ако бях мъж, той не би постъпил така. Позволих му да ме отведе встрани, а после се освободих изпод ръката му, но не демонстративно. Кой казва, че с годините не ставам по-мека?

— Разкажете ми какво се е случило при вас — рекох.

Той ми разказа — почти същото, което чух и от Долф.

Единственото допълнение беше това, че Лорейн запратила бандита в стената, което обясняваше сълзите й. Тя явно смяташе, че ще я вкарат в затвора. Не можех да гарантирам, че това няма да се случи. Ако тя беше човек, жена, която току-що е спасила живота на полицай, убивайки по невнимание бандит, нямаше да попадне зад решетките, не и в наше време. Но тя не беше човек, а Темида не е безпристрастна, нито сляпа, колкото и да ни се иска да вярваме в обратното.

— Нека да проверя правилно ли съм разбрала. Полицаят до вратата е бил повален. Нападателят е насочил пистолета си в главата му и се е канел да произведе контролен изстрел, когато тази жена скочила върху него и го съборила, при което и двамата се блъснали в отсрещната стена и той ударил главата си. Нали така?

Паджет погледна в записките си.

— Да, така е.

— Защо тя е с белезници?

Очите му се разшириха и той ме дари с най-хубавата си момчешка усмивка. Чаровник беше този детектив Паджет. Нищо, че приличаше на чучело. Той бе свикнал да разчита на обаянието си. Поне с жените. Можех да се обзаложа, че на Лорейн това беше подействало още по-слабо, отколкото на мен.