Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Той най-накрая ме погледна и от яд очите му бяха потъмнели до синьо.
— Убедихте ме.
— Наистина ли?
— Да — кимна той и се върна при чакащите униформени полицаи и ридаещата върколачка. — Свалете й белезниците.
— Сър? — попита Мърдок.
— Действайте, Мърдок.
Онзи не пита повече, просто се наведе към Лорейн и отключи белезниците. Неговият партньор от другата страна разкопча кобура си и направи две големи крачки назад. Аз се престорих, че не съм забелязала. Ние печелехме, така че нямаше нужда да се караме.
Още щом освободиха ръцете й, Лорейн се хвърли към мен. Знаех, че няма да ми навреди, но чух, че в коридора заскърцаха кожени кобури. Казах високо:
— Всичко е наред, момчета. С нея всичко е наред. Спокойно.
Лорейн падна на колене, обхвана краката ми и зарева силно и сополиво. Аз вдигнах ръка с длан, насочена към другия край на коридора. Теди стана и половината пистолети се завъртяха като на ос към него. Още малко и щеше да стане напечено.
— Паджет, кажете на хората си да се овладеят.
Погледнах го бегло и видях, че е насочил пистолета си към Теди. По дяволите!
— Паджет, свалете пистолета и те ще последват примера ви.
— Кажете му да седне — рече Паджет с равен и много сериозен тон.
— Теди — заговорих тихо аз, — седни си, много бавно и без резки движения.
— Нищо не съм направил — каза той.
— Няма значение, просто седни, моля те.
Той седна под зоркия прицел на половин дузина пистолети, сложи големите си ръце на коленете, с дланите надолу, за да покаже, че не е въоръжен. Като че ли не за първи път се опитваше да изглежда безопасен.
— А сега приберете пистолета си, детектив — казах аз.
Паджет ме погледна за миг. Помислих си, че няма да свали оръжието. В големите му сини очи видях нещо опасно. Страх, толкова дълбок и силен, че Паджет трябваше да унищожи онова, от което се бои. Той прибра пистолета, но този момент на голота в погледа му ми беше достатъчен. Трябваше да питам Долф дали в сметката на Паджет няма записани убити върколаци. Почти бях готова да се обзаложа, че има. „Снети обвинения“ невинаги означаваше „невинен“. Погалих Лорейн по темето.
— Всичко е наред. Спокойно.
Трябваше да ги изведа оттук. Добрите момчета бяха почти толкова опасни, колкото лошите.
Тя ме погледна, очите й бяха подпухнали, носът й течеше. Истинският плач е като истинския секс, след него не изглеждаш твърде добре.
— Не исках да му навредя — прошепна тя.
— Знам — погледнах полицаите в коридора. Някои от тях извърнаха очи. Поклатих глава и помогнах на Лорейн да стане. — Ще ги заведа в стаята на Стивън и Натаниел, детектив Паджет. Нали не възразявате?
Той само поклати глава.
— Отлично. Да вървим, Теди.
— Може ли да стана? — попита той.
Погледнах Паджет.
— Може ли вие и вашите хора да престанете да се правите на Рамбо?
— Ако той се държи добре, разбира се.
Паджет вече не се опитваше да бъде обаятелен. Мисля, че му беше неловко заради цялото това шоу. Знаех, че все още е ядосан, може би на мен, може би на себе си. Все едно ми беше, само да не започнеше да стреля.
— В стаята също ли има полицай? — попитах аз.
Той кимна отсечено.
— И той ли обича да се хваща за пистолета като всички вас, или мога да отворя вратата, без опасност да бъда застреляна?
Паджет отиде до вратата и почука.
— Смит, аз съм, Паджет. Детективът влиза.
Той демонстративно отвори вратата с широк замах и ни въведе.
Зад вратата седеше млад униформен полицай. Кевин се отпусна на стола срещу него, с незапалена цигара в ъгълчето на устата. И един поглед към него беше достатъчен — върколакът не изглеждаше в добро настроение не само поради липса на никотин.
Побутнах Лорейн да влезе, после се върнах за Теди. Протегнах му лявата си ръка и той я хвана. Помогнах му да стане, макар че не се нуждаеше от помощ.
— Благодаря — каза той и тази благодарност не се отнасяше за подадената ръка.
— Няма никакъв проблем — рекох и го поведох към стаята.
Когато и той стигна там благополучно, се обърнах към Паджет.
— Трябва да поговорим. Предпочитам насаме, ако получа гаранция, че никой няма да стреля, докато не съм тук.
— Справяш ли се, Смит? — попита той.
— Да, всичко е наред — отвърна младото ченге. — Обичам животните.
Изражението на Теди изплаши дори мен. Тази неестествена, извънземна енергия се надигаше като топла, пареща приливна вълна.
— Ако симпатичният полицай се държи добре, и вие се дръжте добре — казах аз.
Теди се вторачи право в мен.
— Знам как се изпълняват заповеди.
— Чудесно. Да отидем да поговорим на някое уединено място, детектив Паджет.