Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Знаех, че в „Цирка“ са останали единствено от лошите вампири, но Долф не знаеше, че знам. Можеше да сметне за странно, че не питам.
— А „Циркът“?
— Те със собствени сили са отблъснали двама подпалвачи. Защо първо не попита за своя любим, Анита? Той нали не е при теб?
Долф питаше така, сякаш вече знаеше, което можеше да означава, че или наистина знае, или иска да изкопчи тази информация от мен. Но аз бях почти сигурна, че лакеите на Съвета не биха му казали цялата истина. Някаква част от истината — може би.
— Жан-Клод остана тук снощи.
Този път мълчанието беше дори още по-напрегнато от преди. Превърна се в нещо толкова плътно и неприятно, че се усещаше като задух. Не знам колко дълго бяхме слушали дишането си един на друг, но пръв заговори Долф:
— Провървя му. Ти знаеше ли, че това предстои да се случи?
Въпросът му ме свари неподготвена. Ако той си мислеше, че съм скрила от него такива важни сведения, нищо чудно, че ми беше ядосан.
— Не, Долф, кълна се, нямах никаква представа.
— А твоят приятел знаеше ли?
Замислих се за миг.
— Едва ли, но ще го попитам, когато се събуди.
— Искаш да каже, когато възкръсне от мъртвите?
— Да, Долф, тъкмо това имам предвид.
— Смяташ, че може да е знаел за всичко и да не ти е казал?
— Вероятно не, но и той си има своите странности.
— И все пак се срещаш с него… не мога да те разбера, Анита.
— Ако можех, бих ти обяснила това така, че да го разбереш, Долф. Но не мога.
Той въздъхна.
— Имаш ли някакви предположения защо днес някой е решил да нападне чудовищата?
— Какво ме питаш всъщност — защо чудовищата или защо днес?
— И едното, и другото.
— Вече сте арестували няколко заподозрени, нали?
— Да.
— И те не са проговорили.
— Само за да поискат адвокат. Много от тях са убити на местопрестъплението, както твоя гост.
— „Хора против вампирите“, а може би „Хората преди всичко“.
— Някои от тези биха ли нападнали върколаци?
Стомахът ми се сви на топка.
— Тоест?
— В един бар за върколаци се вмъкнал човек с автомат, зареден със сребърни куршуми.
За миг си помислих, че Долф има предвид „Кафенето на лунатиците“, някогашният ресторант на Рейна, но той не беше открито свърталище на ликантропи. Опитах се да си спомня кое е най-близкото известно заведение за върколаци.
— „Кожената бърлога“? — попитах.
— Да — отвърна той.
Доколкото знаех, „Кожената бърлога“ бе единственият в страната бар, свърталище на гейове садомазохисти, които бяха и превръщачи. Тройна заплаха за всеки, който сее омраза.
— По дяволите, Долф, ако не се беше случило всичко останало, щях да си помисля, че извършителят би могъл да е почти всеки психар с десни уклони. Заловихте ли жив онзи с автомата?
— Не — отвърна Долф. — Оцелелите го изядоха.
— Обзалагам се, че не са.
— Те използваха зъбите си, за да го убият, Анита. Затова казах „изядоха го“.
Бях виждала превръщачи да ядат хора, а не просто да ги нападат, но тъй като това беше незаконно, тоест минаваше за убийство, аз оставих Долф да спечели спора. Разбира се, не беше прав, но не можах да му представя доказателства, без някой да пострада.
— Тъй да бъде, Долф.
Той мълча толкова дълго, че се наложи да попитам:
— Тук ли си още?
— Струва ми се, че криеш нещо от мен, Анита.
— Нима бих могла?
— И окото ти няма да мигне.
В главата ми се въртеше някакъв смътен спомен, свързан с датата.
— Днешната дата е забележителна с нещо.
— С какво? — попита той.
— Не знам. Но имаше нещо. Искаш ли да дойда?
— Почти цялата тази история е свързана със свръхестествени щуротии, така че де що има униформени ченгета с кучета, нас търсят. Да, днес наистина ни е нужен всеки. Имало е нападения и над изолаторите за чудовища в повечето големи болници.
— Господи, Стивън! — простенах аз.
— Той е жив и здрав, всички са добре. Някакъв тип с деветмилиметров пистолет се опитал да се вмъкне при тях. Полицаят, който пазел на вратата, бил ранен.
— Тежко ли?
— Ще се оправи.
Долф не звучеше никак бодро и не беше само заради нападенията или раненото ченге.
— Какво се е случило с бандита?
Долф се засмя, рязко и неприятно.
— Един от „братовчедите“ на Стивън го запратил в стената толкова силно, че му строшил черепа. Медицинските сестри казват, че нападателят се канел да пусне куршум точно между очите на ченгето, когато го… спрели.
— Значи братовчедът на Стивън е спасил живота на полицая.
— Аха — потвърди Долф.
— Май не си много доволен.
— Да сменим темата, Анита.
— Извинявай. Какво искаш да направя?