Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна тя. — Виждам как го гледаш, Анита. Как те гледа той, когато не ти е сърдит. Да, сигурна съм.
Отчасти бях съгласна с нея, но само отчасти…
— Така или иначе, има го Жан-Клод.
Тя изсумтя нетърпеливо.
— Аз те познавам. Ако беше правила секс с Ричард от самото начало, нямаше да започнеш да спиш с тоя проклет вампир. Ти смяташ, че сексът обвързва.
Въздъхнах. Вече бяхме водили този разговор.
— Сексът би трябвало да означава нещо, Рони.
— Съгласна съм — каза тя. — Но ако имах твоите скрупули, с Луи все още щяхме да се държим за ръцете. Сега ни е много хубаво.
— Но към какво води това?
Тя затвори очи и отпусна глава на облегалката на дивана.
— Анита, ти излишно си усложняваш живота — тя отвори очи и премести главата си така, че да ме вижда, без да я вдига от облегалката. — Защо да не приемаме отношенията такива, каквито са? Защо всичко при теб трябва да бъде така ужасно сериозно?
Сложих ръка на корема си и се вторачих в Рони. Но ако си мислех, че ще я принудя да сведе поглед, то грешах. Аз първа извърнах очи.
— Всичко това е сериозно. Или би трябвало да бъде.
— Защо? — попита тя.
Накрая и на мен ми се наложи да повдигна рамене. Ако не правех секс с вампир, при това без брак, бих могла да се облегна на някакви морални принципи. А сега позицията ми беше нестабилна. Дълго бях пазила непорочността си, но когато я изгубих, беше безвъзвратно. От целомъдрие към секс с вампир. Ако все още бях католичка, това щеше да е достатъчно за отлъчването ми. Но, разбира се, и съживяването на мъртъвци също водеше до отлъчване. За щастие бях протестантка.
— Искаш ли един съвет от леля си Рони?
Не можех да не се усмихна — едва-едва, но по-добре, отколкото никак.
— Какъв съвет?
— Качи се горе и отиди при този мъж под душа.
Погледнах я откровено шокирана. Десет минути по-рано си бях фантазирала за същото, но това не намаляваше смущението ми.
— Ти го видя сега в кухнята, Рони. Не мисля, че е в настроение за игри под душа.
В очите й се мярна изражение, което внезапно ме накара да се почувствам много млада или може би наивна.
— Съблечи се и влез неочаквано. Изненадай го и той няма да те изгони. Изключено е да изпитваш такъв гняв, без да таиш страст. Той те желае толкова силно, колкото и ти него. Просто се отдай на желанието си, приятелко моя.
Поклатих глава. Рони въздъхна.
— Защо не?
— По хиляди причини, но главната е Жан-Клод.
— Ами зарежи го — каза тя.
— Да, да, ей сега! — засмях се аз.
— Чак толкова ли е добър? Толкова добър, че не можеш да му биеш шута?
Замислих се, не знаех какво да кажа. Накрая в главата ми се оформи една мисъл и аз я изказах гласно:
— Не съм сигурна, че на света има толкова много бели рози, които да ме накарат да забравя Ричард — вдигнах ръка, преди тя да успее да ме прекъсне. — Но не съм сигурна, че и цяла вечност от уютни следобеди могат да ме накарат да забравя Жан-Клод.
Тя седна изправена на дивана и ме загледа. Очите й почти се изпълниха със скръб.
— Сериозно ли говориш?
— Аха.
Рони поклати глава.
— Господи, Анита, ти си толкова покварена.
Засмях се, защото беше права. Над всичко това можех или да се смея, или да плача, а Ричард вече беше получил целия ми дневен запас от сълзи.
34
Телефонът иззвъня и аз подскочих. Сега, когато опасността беше отминала, можех да си позволя да бъда нервна. Влязох в кухнята и вдигнах слушалката. Преди да успея да кажа каквото и да било, прозвуча гласът на Долф:
— Анита, всичко наред ли е?
— Полицейският таен канал функционира отлично, дори по-бързо, отколкото си мислех.
— За какво говориш?
Разказах му същото, което бях казала и на оператора в „Бърза помощ“.
— Не знаех — рече Долф.
— Тогава защо искаш да знаеш дали всичко е наред?
— Почти всички вампирски заведения и домове в града са били ударени тази сутрин почти по едно и също време. В „Църквата на вечния живот“ са хвърлени запалителни бомби. В целия град е имало целенасочени нападения над не-вампири.
Страх премина през мен като резливо шампанско, безполезен адреналин, който нямаше как да бъде изразходван. Имах много приятели сред върколаците и вампирите, не беше само Жан-Клод.
— „При мъртвеца Дейв“ също ли е бил нападнат?
— Знам, че Дейв не може да прости на полицията, задето го изхвърлиха, след като… умря, но ние се грижим за своите. В бара му е поставена униформена полицейска охрана, докато разберем какво, по дяволите, става. Заловихме подпалвача, преди да стори някоя голяма поразия. Успял е да опуши само една външна стена.