Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Денят на прочистването значи.
— Не употребявай това название, когато разговаряш с вампири. Наричай го „Инферно“, иначе е като да наречеш еврейския холокост расово прочистване.
— Ясно. А ти не забравяй работата на ченгетата, името ти все още фигурира в нечии списъци с хитове.
— Виж ти, Долф, ти наистина ме обичаш.
— По-добре не разчитай на това.
— И ти се пази, Долф. Ако с теб се случи нещо, Зебровски ще ми даде да разбера.
Смехът на Долф беше последното, което чух, преди връзката да прекъсне. През почти петте години съвместна работа с Долф нито веднъж не го бях чула да каже „чао“ по телефона.
Тъкмо бях оставила слушалката, и телефонът иззвъня. Беше Пийт Маккинън.
— Здравей, Пийт. Току-що говорих с Долф. Той ми каза, че искаш да се видим в главното здание на Църквата.
— А каза ли ти защо?
— Нещо свързано с Малкълм.
— Тук са се събрали почти всички хора, членове на неговата Църква, и настояват да проверим дали главният им бос не е бил опечен. Но когато отворихме пода, за да погледнем, видяхме, че край западната страна има няколко вампира, които не са в ковчезите си. Двама от тях излязоха от дима и се качиха горе. Ако позволим Малкълм да бъде опечен, докато се опитваме да го спасим… Нека да го кажа така — не бих искал да пиша доклад за тази работа.
— Какво искаш да направя? — като че ли прекалено често задавах този въпрос напоследък.
— Трябва да знаем дали е безопасно да го оставим там, докато не е в състояние да се вдигне сам, или трябва да помислим как да го спасим. Вампирите не могат да се удавят, нали?
Странен въпрос.
— Ако водата не е светена, вампирите нямат проблем с нея.
— Даже ако е течаща?
— Добре си се подготвил. Впечатлена съм.
— Старая се да се самообразовам. Кажи какво ще стане, ако водата е течаща?
— Доколкото знам, водата не е заплаха за вампирите, независимо дали е течаща, или не. Защо питаш?
— Никога ли не си била в сграда след пожар? — попита той.
— Не.
— Ако мазето не е херметизирано, ще се напълни с вода. Могат ли вампирите да се удавят? Интересен въпрос.
Не знаех точния отговор. Може и да могат и затова в някои фолклорни предания става дума за течаща вода. А може, като поверията, че вампирите умеят да променят формата си, — и това да е чиста измислица.
— Те невинаги дишат, така че според мен не могат да се удавят. Тоест ако вампирът се събуди, а ковчегът му е под водата, той може просто да спре да диша и да излезе от водата. Но, честно казано, не съм стопроцентово сигурна.
— А можеш ли да кажеш как е той, без да слизаш там?
— Истината е, че не знам. Никога не съм пробвала.
— Ще пробваш ли?
Кимнах, осъзнала, че той не може да види това, и казах:
— Разбира се. Но ти си втори в списъка ми.
— Добре, но побързай. Репортерите са плъзнали навсякъде. Обсадили са ни и те, и членовете на Църквата и не е много приятно.
— Попитай ги само Малкълм ли е долу, или има и други. И дали сутеренът е подсилен със стомана.
— Защо е необходимо това?
— Често сутерените, където спят вампири, имат бетонни тавани, подсилени със стоманени греди. В подземието на църквата няма прозорци, така че не е изключено да са го проектирали специално за вампири. Мисля, че трябва да знаете това дори ако решите да отворите пода.
— Така е.
— Отведи малко встрани някой от роптаещите вярващи и го поразпитай. Така или иначе, трябва да знаеш отговорите, а и по този начин ще се запази илюзията им, че се прави нещо за тях, докато успея да се добера до вас.
— Това е най-добрата идея, която чух през последните два часа.
— Благодаря. Ще дойда веднага, щом мога, обещавам — хрумна ми нещо. — Почакай, Пийт. Малкълм има ли човешки слуга?
— Тук мнозина имат ухапвания от вампири.
— Не. Имам предвид истински човешки слуга.
— Мислех, че това означава просто човек с едно-две ухапвания от вампир.
— И аз преди мислех така. Човек с две ухапвания вампирите наричат „Ренфийлд“ — като персонажа от романа „Дракула“.
Някога бях питала Жан-Клод как са ги наричали, преди да излезе книгата. „Роби“, бе отвърнал той. Върви после да си задаваш глупави въпроси…
— Тогава кой човешки слуга? — попита Пийт.
Напомни ми Долф.
— Човек, който е свързан с вампир чрез тъй наречените знаци. Това е някаква мистична, магическа щуротия, но създава между слугата и вампира връзка, която ние бихме могли да използваме, за да проверим как е Малкълм.