Том 6 (Исторически драми) [bg]

ЙОРК

Войската на кралицата надви

и двамата ми вуйчовци умряха,

за да спасят живота ми, а всички

привърженици мои се огъват,

обръщат гръб на жадния противник

и бягат като кораби пред буря

или овце, подгонени от вълци!

За синовете си не зная нищо,

но те са се държали, убеден съм,

като мъже, обречени на слава

в живота и в смъртта. Трикратно Ричард

проби си път към мене и трикратно

извика ми: „Кураж! Трепи ги, татко!“

И три пъти видях и Едуард

до мойто рамо да размахва меч,

до дръжката обагрен със кръвта

на тез, които беше срещнал в боя.

А щом и най-упорните ни войни

огънаха се, Ричард им извика:

„Назад ни крачка! Скиптър или смърт!

Корона или славен гроб!“ И пак

се хвърлихме в атака, но, уви,

отстъпихме отново така, както

съм виждал лебед, който плува с труд

срещу течението и напразно

хаби усилия в борба с вълните.

Кратък шум на битка.

О, чувам, преследвачите са близо!

Аз слаб съм да избягам от гнева им,

а даже да бях силен, пак не бих

могъл да го избягна. Преброен

е пясъкът на мойте часове.

Ще чакам тук животът ми да свърши.

Влизат Кралица Маргарита, Клифорд, Нортъмбърланд, Принц Едуард и Войници.

Ела, жестоки Клифорд! Приближи се,

Нортъмбърланд! Гнева ви предизвиквам!

Аз ваша цел съм, изстрела ви чакам!