Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Чак когато Дорией беше вдигнат на кораба, откъдето го прехвърлиха на нашия и кръвта му обагри палубата, аз забелязах, че Арсиное също бе излязла навън и следеше с възторг боя. Беше облечена с къса бяла туника, която откриваше коленете й, и беше препасана със сребърен колан, който подчертаваше тънката й талия. Краката й бяха обути в сандали със сребърни връзки, а косата й беше сресана високо над врата й. Тя накара Дионисий и кормчията да забравят за Дорией, а началникът на гребците обърка такта на ударите по гонга. Но Дионисий бързо се съвзе и започна да крещи и да дава заповеди наляво и надясно, като шибаше всички разярен с камшика си. Водата се разпени под веслата и скоро горящият кораб на финикийците остана далече зад нас.

След като помогнах на Дорией да смъкне доспехите си, а Микон остана при него, за да намаже раните му с лечебни мехлеми, аз отидох при Арсиное и попитах със злоба в гласа:

— Защо се показваш пред мъжете в такова облекло? Мястото ти е долу и аз ти забранявам да излизаш на палубата — ако не за друго, то заради собствената ти сигурност.

Но тя не ми обърна никакво внимание, приближи се до Дорией, коленичи пред него, погледна го възхитена и каза:

— О, Дорией, ти си истински герой! Струваше ми се, че гледам самия Арес в цялото му великолепие, когато те наблюдавах как се биеш! С какво наслаждение, стига да можех, бих изцерила раните ти с целувка! Не можеш да си представиш колко ме възбужда засъхналата пяна на яростта ти в ъгълчетата на устните ти и силната миризма на пот, която се носи от тялото ти!

Микон, който все още не беше привършил с превързването на раните на спартанеца, отстрани с ръка Арсиное, но аз забелязах, че Дорией спря да трепери, а очите му се проясниха. Той загледа с копнеж към Арсиное, след това хвърли и към мен презрителен поглед.

— Жалко, че Турмс не беше рамо до рамо с мен, както в добрите времена по-рано… Чаках го, но той не дойде. Арсиное, само ако знаех, че ме наблюдаваш, бих убил още повече картагенци в чест на красотата ти. Но тъй като ме раниха в крака, позволих им да се скрият.

Жрицата ме погледна мълчаливо, после възкликна:

— Колко чудесен беше ти в боя, Дорией! Бих искала да сляза на брега и да взема шепа пясък и миди от него за спомен от възхитителната ти смелост!

Спартанецът се разсмя, горд с победата си:

— Какъв трофей би бил пясъкът? Аз имам у себе си нещо по-добро. Ето — вземи!

Той протегна ръка и подаде на Арсиное златните обици, по които имаше засъхнала кръв и кожа от ушите на убития картагенец.

Арсиное запляска щастливо с ръце и взе подаръка, без да се смущава от останките по обиците. Златото блесна на слънцето и тя взе да благодари:

— Ако настояваш, аз, разбира се, не бих искала да те обидя с отказ. Сам знаеш, че стойността на тези обици не се измерва в злато за мен. Главната им ценност е в това, че ти си ги добил в честен бой, от който си излязъл победител. — Тя продължи да го гледа с благоговение, но след като разбра, че Дорией няма какво повече да й каже, се намръщи леко, поклати глава и възкликна: — Не, не, не мога да ги приема. Та те са си твой трофей.