Последна саможертва

Последната награда на Лиса бяха кремък и огниво – не че

тя имаше представа за какво служат. Аз моментално ги раз-

познах като пособия за запалване на огън, но за нищо на света

не можех да проумея защо ще ѝ е нужно да пали огън в слън-

чев ден като този. Тя сви рамене, прибави ги към останалите

предмети в торбата и продължи да върви.

И тогава нещата започнаха да стават студени. Наистина

студени.

Отначало Лиса не забеляза, най-вече защото слънцето про-

дължаваше да прежуря. Мозъкът ѝ подсказваше, че това, кое-

то усеща, е невъзможно, но настръхналата кожа и тракащите

зъби твърдяха тъкмо обратното. Тя спусна ръкавите на ризата

си и ускори крачка. Искаше ѝ се внезапният студ да е придру-

жен поне с облаци, които да закрият слънцето. Бързият ход и

напрежението ѝ помогнаха да се сгрее.

Докато не заваля.

Отначало се появи мъгла, която се превърна в ситна роса,

и накрая рукна пороен дъжд. Косата и дрехите ѝ се намокриха

и ѝ стана още по-студено. В същото време... слънцето про-

дължаваше да грее, светлината му дразнеше чувствителната ѝ

кожа, но не я сгряваше.

Магия, осъзна тя. Дъждът е вследствие на магия. Беше

част от изпита. По някакъв начин мороите, владеещи магията

на елементите въздух и вода, се бяха съюзили, за да се проти-

 235 

р и ш е л м и й д

вопоставят на горещото слънчево време. Затова ѝ беше нужна

мушамата – за да се предпази от слънцето и дъжда. Тя се за-

мисли дали да не я извади и наметне като пелерина, но бързо

реши да почака, докато не стигне до крайната точка. Макар че

нямаше представа колко далеч е това. Шест метра? Тридесет

километра? Студът се просмукваше в нея, вледеняваше край-

ниците ѝ. Почувства се отчаяна и нещастна.

Мобилният телефон в торбата беше нейният билет към спа-

сението. Следобедът едва преваляше. Трябваше да чака още

дълго, преди да свърши изпитът. Трябваше само да се обади...

само веднъж и ще бъде спасена от всичко това и върната об-

ратно към задачата си в двора. Не. В гърдите ѝ се надигна

вълна на решителност. Това предизвикателство вече не беше

само заради трона на мороите, нито заради убийството на Та-

тяна. Това беше изпит, който трябваше да издържи заради са-

мата себе си. Тя бе водила спокоен и защитен живот, оставяй-

ки другите да я закрилят и пазят. Сега трябваше да премине

през това изпитание сама – и щеше да го направи.

Тази решителност я изведе до крайната цел – поляна, за-

обиколена от дървета. Две от дърветата бяха малки и близо

едно до друго, така че Лиса си помисли, че може да преметне

отгоре им мушамата и да си направи приличен заслон. С из-

стиналите си, вкочанени пръсти успя да я извади от торбата и

я разгъна докрай. За щастие се оказа много по-голяма, откол-

кото предполагаше. Настроението ѝ започна да се разведрява,