Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
За бой стъкмен юнакът • бе още по-добре
и с копие дебело • към схватка пак пое,
с което наумил бе • да се разправи с Хаген.
Очакваше го горе • противник кръвожаден.
Ала витязът Хаген, • обзет от ярост бурна,
по стълбите надолу • нетърпелив се втурна
с размахан меч — мъстта го • дотам бе настървила.
На Иринг не помогна • ни опитност, ни сила.
И огненочервени • припламваха искри
при удар пак по щита. • А с меча си дори
на Хаген се удаде • през ризница и броня
неизцерими рани • да причини на оня.
В мига, когато Иринг • усети се ранен,
той щита попривдигна • почти до своя шлем
с увереност, че бива • дотолкоз да пострада,
ала на Гунтер воинът • срази го без пощада.
В нозете си съгледа • той копие и пак
заметна го към Иринг, • към датския юнак.
В главата го улучи, • съвсем не се помая —
така витязът Хаген • надмогна го накрая.
Едва добра се Иринг • при своите датчани.
Преди дори и шлема • да му свалят смълчани,
те копието нему • измъкнаха — така
смъртта дойде за жалост • на близки и войска.
Угрижена към него • царицата закрачи,
дойде юнака Иринг • тя също да оплаче.
Приведена печално, • проронваше сълзи,
пред сродници пък воинът • ней почит изрази:
„Плачът не ще помогне, • владетелко изкусна,
света аз подир малко • сразен да не напусна.
Смъртта мен с тези рани • не би ми позволила
и занапред да служа • на вас и на Атила.“
Тюрингци и датчани • предупреди тогава:
„Царицата нам злато • в награда обещава,
ала сред вас не вярвам • аз някой да го вземе —
посегне ли на Хаген, • от гибел застрашен е!“
От смъртна бледност вече • белязан бе ликът
на воина храбър Иринг. • Ни миг да отрекат
датчаните, че рухва • на Хавард тоз васал,
не можеха и в битка • се спуснаха с печал.
От Хавард съпроводен, • пред сградата пристигна
с момци хиляда Ирнфрид. • И вредом се надигна
ужасна тупурдия — • що копия запрати
отборът им тогаз към • бургундците сърцати!
С безстрашие се Ирнфрид • към шпилмана завтече,
ала неволя тежка • без време си навлече.
Гусларят благороден • със своя войнствен нрав
замахна и разби на • ландграфа шлема здрав.
Отвърна Ирнфрид с удар • към шпилмана навъсен,
та ризницата чак му • по брънките разкъса
и огнен пламък сякаш • че бронята обзе,
но мъртъв падна графът • в гусларските нозе.
А Хавард срещу Хаген • се беше озовал.
Съзреше ли ги някой, • би слисано видял
как удар подир удар • нанасят, но, уви,
ръка бургундска също • и Хавард умъртви.
Датчани и тюрингци, • щом свойте господари
загубиха в двубои, • те — който как завари —
до дверите нагоре • се устремно добраха.
Що шлем, що щит пробити • и разломени бяха!
„Пуснете ги да влязат“ — • тъй Фолкер призова, —
„че иначе не би се • створило онова,
което въжделеят. • Очаква ги разправа —
с живот се плаща туй, що • царицата им дава.“
Те в залата едва-що • нахлули бяха смело,
под напора мнозина • така склониха чело,
че падаха сразени • от меч в ръката бърза.
И Гизелхер до Гернот • двубой с врази завърза.
Лъщящи остриета • отново засвистяха.
Нахълтали хиляда • и четирима бяха,
не оцеля обаче • един-единствен даже.
Геройство смогна всеки • бургундец да покаже.
Подир шумът заглъхна • и тишина настана,
ала не спря да блика • кръвта от всяка рана
на мъртвите, потекла • по улей край стените.
Надви сърцатостта на • далеч от Рейн дошлите.
Поседнаха за отдих • бургундци морни пак,
без меч и щит в ръката • за миг подвили крак.
На пост гусларят храбър • се взираше край двери
дали и друг не тръгва • с тях сили да премери.
Перейти на страницу: