Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Сърцето на Лоркин замря. Той се огледа и видя изписаното по лицата на Изменниците възмущение. Но изненада нямаше.
— Всички изразиха подкрепата си за целта ви да сложите край на робството в Сачака — продължи тя. — Ако отложите плановете си, спечеленото време може да ни е достатъчно, за да се превърнем в по-полезен съюзник за едно подобно начинание. Но ако не го направите, ние ви желаем успех и се надяваме за в бъдеще, ако не сключим съюз, то поне да установим добри търговски отношения. Междувременно — ако предложението ви все още е в сила — ние сме готови да изтъргуваме услугите на нашите лечители, в замяна на магическите камъни, а аз съм упълномощена да преговарям подробностите по тази сделка още сега, ако е удобно.
Савара кимна.
— Моля, предайте благодарностите ми за това, че толкова бързо обмислиха нашата покана — каза тя. — Тъй като не е необходимо да изчакваме присъединяването на Обединените сили, ние няма да отложим изпълнението на плановете ни. Тръгваме рано сутринта. Въпреки това все още желаем да изтъргуваме камъните ни срещу лечителство. — Тя се поколеба, мръщейки се. — След колко време лечителите ви ще стигнат до Арвис? Чакайте — преди да ми отговорите… — Тя се обърна и погледна към Лоркин. — Ще помолите ли Тивара да донесе малко рака?
Лоркин кимна, изправи се и забърза към мястото, където Тивара седеше сама и наблюдаваше съвещанието.
— Савара поръча да донесеш рака — каза й той. — Искаш ли да ти помогна?
Тя го погледна изпитателно и не помръдна от мястото си.
— Какво има? — попита той с нисък глас.
— Какво ще направиш? Къде ще отидеш?
Той погледна към майка си, след което се обърна към Изменницата.
— Аз… не знам. — Майка му сигурно очакваше от него да се върне в Киралия, въпреки черната магия, която беше овладял. Искаше да се върне — да може да се върне — но напускането на Сачака означаваше да напусне Тивара. „И Изменниците. Искам да ги видя победители. Да си тръгна сега ще означава да си тръгна по средата на някаква интересна история“.
Само че слушането на интересни истории не беше тъй опасно, както участието във война. Ако останеше при Изменниците, той щеше да е в центъра на сраженията. Ашаките щяха да го приемат за мишена. Това, че беше магьосник от Гилдията, нямаше да ги спре да го убият.
Гилдията също нямаше да одобри участието му. Обединените земи отказаха директен конфликт с крал Амакира от страх, че Изменниците може да загубят и кралят да потърси отмъщение. Присъствието на магьосник от Гилдията сред Изменниците щеше да изглежда така, сякаш Гилдията ги подкрепя.
„Но те ще изпратят лечители. Каква е разликата?“
Те просто щяха да бъдат наети заради уменията си и нямаше да участват в сраженията. Сигурно щяха да пристигнат едва след приключването им. Нямаше да могат да бъдат от полза преди и по време на битките, и ако Изменниците изгубеха, те щяха по най-бързия начин да се приберат в Киралия.
Може би трябваше да се присъедини доброволно към тях. Той не беше лечител, но можеше да изцелява и можеше да служи като посредник между лечителите и Изменниците. „Но това пак няма да означава, че ще бъда на бойното поле. Където ще е Тивара“. Лоркин знаеше, че тя в никакъв случай нямаше да изостави народа си и да отиде с него в Киралия. И че той ще направи всичко по силите си, за да се погрижи тя да оцелее. Дори ако се наложи да се сражава с Изменниците.
Но ако това станеше, той не можеше да го направи като магьосник от Гилдията.
Лоркин я погледна.
— А ти какво искаш?
Тивара го погледна решително.
— Искам теб — отвърна тя. — Но не и ако си нещастен. И не ако не си в безопасност.
Той се усмихна. „Точно каквото искам аз за нея. Но не можем и двамата да сме щастливи и в безопасност“.
Което означаваше, че решението е лесно.
— Няма да съм щастлив, ако поне не се опитам да направя теб щастлива — каза й той. — Което означава, че трябва да дойда с теб и да се погрижа да не те убият.
Очите й се разшириха.
— Но… Гилдията… Какъв беше смисълът да се обучаваш в камъкотворство, щом…
— Лорд Лоркин — извика Савара. — Ожадняваме тук.