Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Линкълн! - изкрещя Селито.
- Вижте лицето му - промълви Сакс. - Колко е червено!
А ръцете му бяха бели като восък. Цялото му тяло, от магическия четвърти прешлен надолу, побледня. Кръвта на Райм, в отчаяния си опит да отиде там, където има нужда от нея, потече с пълна сила към тънките капиляри на мозъка му, разшири крехките кръвоносни съдове до спукване.
Заслепен от болката, Райм смътно видя как Том отмята завивките от леглото. Как Сакс се навежда над него с искрена тревога в ясносините си очи. Последното, което видя, бе соколът, който хвръкна от перваза, уплашен от внезапната суматоха в стаята.
24.
Селито пръв грабна телефона.
- Обадете се на „Бърза помощ“ - нареди Том. - После натиснете това копче. Автоматично набиране. Номерът на Пит Тейлър, специалиста по гръбначни травми.
Селито набра номера.
- Някой да ми помогне! - закрещя Том.
Сакс бе най-близо. Кимна и пристъпи към Райм. Болногледачът бе хванал припадналия паралитик под мишниците и се опитваше да го издърпа нагоре. Разтвори ризата и натисна бледите гърди.
- Останалите, оставете ни сами.
Селито, Банкс и Купър се спогледаха, след което бързо напуснаха стаята. Селито затвори вратата.
Болногледачът извади една пластмасова кутийка. Имаше бутони и циферблати и беше свързана посредством проводници към плосък диск, който Том постави върху гърдите на Райм.
- Това е електрически стимулатор на диафрагмата. Ще поддържа дишането му.
Болногледачът включи апарата. После нахлузи ръкава на апарата за измерване на кръвно налягане върху снежнобялата ръка на Райм. Сакс си даде сметка, че по кожата на паралитика няма нито една бръчка. Беше на четиридесет, а тялото му бе като на двадесетгодишен.
- Защо му е толкова червено лицето? Изглежда, сякаш всеки момент ще се пръсне.
- Не само изглежда, ами и ще се пръсне - отвърна безстрастно Том; продължи с измерването на кръвното. - Дизрефлексия... При цялото напрежение днес, умствено и физическо. Не е свикнал на такова натоварване.
- Постоянно повтаряше, че е уморен.
- Знам. А не му обърнах достатъчно внимание. Тихо. Да чуя пулса му.
Постави си слушалката и бавно започна да изпуска въздуха, като гледаше манометъра. Ръцете му пипаха сигурно като на хирург.
- По дяволите! Диастолично сто двадесет и пет. По дяволите!
„Боже Господи - помисли си Сакс, - ще получи инсулт!“
Том кимна към една черна чанта:
- Намери нифедипина. И извади една спринцовка.
Докато тя търсеше, Том смъкна панталоните на Райм, взе катетър, намаза го с вазелин и внимателно, но бързо го вкара в бледия пенис на паралитика.
- Това е една от причините. Налягането в правото черво и пикочния мехур също може да доведе до такава криза. Днес пи повече от необходимото.
Сакс извади спринцовката.
- Не знам как се прави инжекция.
- Аз ще я направя. Мога ли да те помоля... ако нямаш нищо против? Да гледаш катетъра да не се прегъне.
- Да, разбира се.
- Искаш ли ръкавици?
Сакс надяна гумените ръкавици и хвана пениса на Райм с лявата си ръка, катетъра - с дясната. От ужасно дълго време не беше пипала мъж на такова място. Кожата бе мека и тя си помисли колко е странно центърът на мъжествеността да е толкова нежен.
Том умело инжектира лекарството.
- Хайде, Линкълн...
В далечината прозвуча сирена.
- Идват - каза Сакс, като погледна през прозореца.
- Ако не го свестим сега, няма да могат да му помогнат с нищо.
- След колко време ще подейства лекарството?
Том погледна бездиханния Райм:
- Досега трябваше да е подействало. Но дозата е твърде голяма и има опасност да изпадне в шок.
Болногледачът се наведе и вдигна единия клепач на болния. Синята зеница бе мътна и безжизнена.
- Не е добре. - Том отново измери налягането. - Сто и петдесет. Господи!
- Това ще го убие! - възкликна Сакс.
- О, това не е никакъв проблем.
- Какво? - прошепна удивено Амелия Сакс.
- Той няма нищо против да умре. - Том я погледна изненадано, сякаш смяташе, че това трябва да ѝ е ясно. - Просто не иска да остане по-парализиран, отколкото е в момента. - Болногледачът приготви нова спринцовка. - Веднъж вече бе на ръба на инсулта. Точно това го ужасява.