Повелителят на сребърния лък

За известно време скуката й се разсея от пристигането на нова временна нощна слугиня - тракийско момиче на име Алезия. Тя проявяваше желание и бе изпълнителна, но близостта на тялото й в широкото легло само напомняше на Андромаха колко и липсва Калиопа. Когато Алезия се върна към обичайните си задължения, принцесата не почувства липсата й, нито се опита да съблазни заместничката й.

Точно преди края на годината Андромаха се сдоби с фригийски лък от Долния пазар. Оръжието беше чудесно изработено и доста трудно за опъване, така че дори тя успя да го овладее бавно. Беше хитро направен от няколко слоя гъвкава кост и дърво и с него й продадоха защитна гривна от полирана черна кожа.

Андромаха се упражняваше с него сред полята северно от града, където мнозина троянски стрелци тренираха уменията си. Днес бе рядко слънчев ден и тя, облечена в бялата си туника до коленете и с леки сандали, се забавляваше вече цяла сутрин. В началото троянските мъже бяха учтиви, но се държаха покровителствено. Когато видяха умението й с лъка, се струпаха около нея, за да обсъждат качествата на оръжието.

На следващия ден Приам я извика в покоите си. Царят бе ядосан и я укори за появата и сред мъже от низшата прослойка.

- Никоя троянска жена от благородно потекло не би ходила полугола сред селяните.

- Аз още не съм троянка - изтъкна Андромаха, опитвайки се безуспешно да прикрие яда си.

- А може и никога да не станеш! Бих могъл да те изпратя у дома ти опозорена и да настоявам за връщане на зестрата ти.

- И каква трагедия само би било това! - отвърна тя.

Очакваше изблик на ярост. Вместо това царят внезапно се разсмя.

- В името на боговете, жено, напомнят ми на Хекуба - цялата дух и огън. Да, много приличаш на нея. - Погледът му се премести върху гърдите й и надолу по тялото. Изведнъж тънката синя рокля, която носеше, й се стори почти прозрачна. Той пое дълбоко дъх и въздъхна бавно. - Не можеш да нарушаваш обичаите на Троя - продължи след малко, леко изчервен, но с по-спокоен тон. - Жените от двореца носят рокли до земята, когато излизат пред хора. Не стрелят с лъкове. Ти обаче можеш да използваш твоя. Мъжете са били впечатлени, което не е никак лошо. Семействата на управляващите родове винаги трябва да впечатляват.

- Не беше трудно - каза тя. - Лъковете, с които ги снабдяваш, са слаби. Липсва им обхват и сила.

- Преди са ни служили добре.

- Бих се изненадала, ако стрела от троянски лък може да прониже дори кожен нагръдник. А в наши дни все повече и повече войни носят тежко снаряжение.

Царят помълча за момент.

- Добре, Андромаха. Днес следобед ще дойдеш с мен дворцовите градини и ще видим колко добре се справя троянският лък.

Когато се върна в покоите си, гледащи към северните хълмове, откри, че Лаодика я чака там. Напоследък не бе толкова приятелски настроена. Всъщност държанието й се промени след срещата с Хекуба. Андромаха го отдаваше на шока от това да види майка си толкова слаба и болна. Но днес принцесата изглеждаше дори по-тъжна от обичайното. Обикновено бе покрита с бижута, но сега носеше само проста неукрасена рокля в бледозелени тонове. Русата й коса, която носеше преплетена със златни и сребърни нишки, се спускаше свободно по раменете. Всъщност, помисли Андромаха, липсата на екстравагантни скъпоценности правеше Лаодика по-привлекателна. Иначе блестящите украшения само подчертаваха нейната обикновеност. Двете се целунаха по бузите за поздрав и Андромаха й разказа за предизвикателството на Приам.