Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс замълча, потривайки се по врата, но вече знаеше, че е намерил потенциалното му слабо място. Почти бе сигурен, че София му е обещала някои неща, включително и секс, ако й помогне. Въпросът бе как да се възползва от това.

Минаха няколко минути без никой от двамата да се обади. Чейс бавно завъртя стола си, за да вижда по-добре фабриката и с изненада забеляза София, която вървеше наперено, следвана от другия телохранител, тикащ една количка с натоварена завършената бомба в нея. Изглежда, залата имаше и друг изход, който не се виждаше от техниката. Те не носеха защитни костюми, което означаваше, че нивата на радиация в залата са достатъчно ниски за кратък престой.

Скоро се скриха от погледа му, минавайки зад пещта. Чейс се намръщи. Не можеше да й позволи да напусне мястото заедно с бомбата…

— Тя ще те предаде – каза той.

Филип не очакваше този коментар.

— Какво?

— София. Ще те предаде, както предаде мен... и Юен. – Той посочи с пръст тялото на пода. – Щом получи онова, което иска от теб, ще те зареже – а ако реши, че ще й създаваш неприятности, дори може да те убие.

— Казах ти да мълчиш.

Чейс завъртя стола си с гръб към бодигарда.

— Наистина ли смяташ, че тя ще се заинтересува от тип като теб? Ти си просто нещо по-различно, по-грубо. Щом й омръзнеш, край с теб. Тя е като онези насекоми — богомолките, – които се впиват в главата на мъжкия и щом приключат съвкуплението го изяждат…

Филип пристъпи към него.

— Млъкни! – Отново замахна с дръжката на пистолета, но подготвен, Чейс се протегна и сграбчи китката му, като блокира удара на сантиметри от главата си. Телохранителят замръзна, объркан за миг, а Чейс го дръпна с всичка сила. Бодигардът се удари във високата облегалка на стола.

Лицето му се озова над лявото рамо на Чейс. Той замахна и заби юмрук в лицето му, после повтори и потрети, докато кокалчетата му не се окървавиха. Лявата му ръка се вкопчи в пистолета, опитвайки се да го изтръгне от захвата на противника му.

Свободната ръка на Филип се устреми към лицето на Чейс, домогвайки се до очите му. Чейс отново го удари и чу как нещо изхрущя – нос или зъб – след което улови показалеца на телохранителя, преди той да успее да го забие в очната му ябълка, и го изви назад с всичка сила. Изправен пред избора да пусне главата на Чейс или да се сдобие със счупен пръст, Филип избра първото, издавайки изпълнен с болка вик.

Чейс скочи и се опита да извие ръката на телохранителя и да я счупи, но Филип успя навреме да се измъкне и заби лакът в ухото ма Чейс, като накара англичанина да изреве от болка.

Двамата мъже се бореха за контрола върху пистолета, притиснали стола помежду си, отдалечавайки се от масата, увлечени в смъртоносен валс. Те се въртяха все по-бързо, като Чейс бе в по-неизгодно положение, защото ръбът на седалката се забиваше в сгъвката на коленете му и ограничаваше възможността му да се движи, като го принуждаваше да се сгъва във все по-неудобна поза.

Треперещата лява ръка на Филип отново се приближи към очите на Чейс, въпреки натиска, който Чейс оказваше върху показалеца му. Останалите пръсти се свиха като хищни нокти и все повече се приближаваха…