![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Риг трябваше да види дали убиецът е общувал с някого в къщата. А и да разбере дали е използвал някой от тайните коридори. Отговорът и на двата въпроса беше „не“. Убиецът се беше движил безпогрешно и без да срещне никого, без дори да спира, за да се скрие някъде, и бе отишъл право в стаята, предназначена за Риг.
Ала не се беше върнал в килера — вместо това се бе покачил на покрива по стръмната стълба, използвана от работниците, които поправяха течовете, премахваха гнездата на птици и оси и миеха прозорците по стените и покривите на таванските куполи. Беше останал там точно до момента, когато Ербалд бе придружил Риг до портата — Риг се бе научил да разпознава и относителната възраст на дирите, пресните, с висока степен на точност. В този момент убиецът се беше покатерил на покрива, бе притичал по него и се бе спуснал в съседния двор. Никой в онази къща не е бил буден и въпреки че беше почти толкова хубава, колкото и къщата на Флакомо, тя нямаше нужда от друга стража освен сънливия старец, който дремеше на пост, защото убиецът бе го подминал, бе прескочил портата и излязъл на улицата, без онзи изобщо да се събуди.
Убиецът се бе движил с увереността на човек, който е влизал в къщата и преди и знае къде отива, затова Риг започна да се взира все по-назад в миналото и да открива все по-стари и по-стари дири. По начин, по който никога не би могъл да ги види с очите си, проследяваше само дирите от времето, което го интересуваше, а по-новите и по-старите се размиваха, когато насочваше вниманието си към другите. Тази работа гълташе време и изискваше желязна самодисциплина — беше като да си принуден да четеш дребен шрифт на мъждива светлина и да не се отказваш само заради това, че е трудно да се съсредоточиш върху буквите. Но той се беше научил да отделя всеки пласт, да го изследва методично, до основи, из цялата къща, после да се заема с още по-стария пласт и така нататък.
Убиецът можеше да е бил изпратен да разузнае разположението на помещенията в къщата в дните след пристигането на доклада на генерал Гражданин или можеше да е дошъл в момента, когато първите слухове за съществуването на Риг бяха стигнали до Ареса Сесамо преди няколко месеца. Или пък можеше да е изучил къщата, преди кралското семейство да се е нанесло в нея, в очакване, че на някакъв етап от услугите му ще има нужда. Ако предишното му посещение беше толкова отдавнашно, Риг надали щеше да успее да го открие — за да стигне толкова далече назад, бавното и методично издирване щеше да отнеме месеци, а при бързо и повърхностно претърсване вероятно би пропуснал едно-единствено посещение. След като го осъзна, Риг избра друга стратегия. Вместо да претърсва цялата къща, той започна да изследва само около портата. При първото си посещение убиецът несъмнено би влязъл под някакъв оправдан предлог — с история за прикритие, толкова безинтересна, че бързо да го забравят. Ако не беше влязъл през портата, трябваше да е използвал входа за прислугата; не го ли намереше след основно претърсване на едното място, Риг щеше да претърси и другото.
Намери дирята! Убиецът беше влязъл през портата, и то само преди месец. Преди да е пристигнал вестоносецът на генерал Гражданин, но нищо не пречеше да е пристигнал друг вестоносец, изпратен от шпионин в О, който може да е проучвал Риг още преди да пристигне Гражданин.
И все пак облекчение си беше да знаеш, че който и да бе изпратил убиеца, не разчиташе на генерал Гражданин да го осведомява. Риг бе започнал доста да харесва или поне да уважава генерала и не му се искаше да се откаже от него, в случай че се е унизил до убийство.
Кой бе въвел убиеца в къщата при първото му посещение? Обикновената прислуга, която посрещаше всички, а после и самият Флакомо — но това не означаваше нищо, освен че посетителят е имал високо положение в обществото. Повечето от тях заедно с Флакомо бяха отишли на среща с майка му в една стая точно до градината, в която дирите й показваха, че прекарва повечето си време будна. Но бяха оставили убиеца.
Това предполагаше, че той се преструва на слуга и господарят му го е освободил. Убиецът беше обиколил етажа със спалните и бе разгледал всички стаи. Никой не му беше попречил, въпреки че това, изглежда, му бе отнело поне час. После бе отишъл право в стаята, където останалите са разговаряли с майката, и цялата група си бе тръгнала почти веднага. Де да беше с него Умбо! Тогава би могъл да забави дирите, за да провери дали майка му е знаела за замисленото убийство на Риг, когато пристигне.