![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Едно беше сигурно — майка му бе прекарала един час в разговори с хората, довели убиеца със себе си.
Но нищо не показваше дали останалите от групата са знаели за истинската мисия на убиеца, а още по-малко — дали и майка му е знаела. И това, че Флакомо не се бе срещал с убиеца при никое от посещенията му в къщата, не казваше нищо за това какво знаят той или Революционният съвет. Дарбата на Риг го осведомяваше за много неща, които никой друг не би могъл да знае, но онези, които му бяха от полза, не бяха и една десета от тях.
В градината имаше още някого заедно с него.
Риг виждаше дирята и тя беше нова — оставяха я, докато гледаше. Но тя се движеше невероятно бавно и угасваше по-бързо от обикновено и щом се огледа, там нямаше никого. Риг беше чувал народни приказки за невидими хора, за светци, притежавали умението да вървят невидими из тълпа, или за хора, обидили магьосник и превърнати в невидими, за да бъдат вечно сами. Но никога не им беше вярвал, дори за миг. Откакто Бащата му бе обяснил как е устроено зрението — за фотоните с различна дължина на вълната, които или се отразяват, или се поглъщат, и за ретината на окото, която ги различава — на Риг му изглеждаше невъзможно някой да успее да направи всеки атом от тялото си прозрачен за тези частици.
Но не беше ли казал Бащата: „Само глупакът казва «невъзможно», мъдрият казва «неправдоподобно». Няколко месеца се шегуваха така помежду си — вместо «не» си казваха «неправдоподобно».“ Сега на Риг му хрумна, че може би Бащата е имал наум конкретен пример, когато са обсъждали дали невидимостта е възможна или не.
Упорито реши, че засега няма да повярва в човешко същество, прозрачно за фотоните. Трябваше да има и друго обяснение. Той затвори очи и заоглежда бавно напредващата диря за нещо, което би могло да му го подскаже. Тя действително напредваше по-бавно, отколкото би могъл да се движи човек. Ала по-важното беше, че твърде рязко угасваше. Дирята на непознатия, която навлизаше в градината, всъщност се беше появила по-рано от собствената му диря.
А в края й, точно там, където трябваше да се вижда човекът, но го нямаше, дирята трепкаше.
Не премигваше, а менеше цвета си… или аромата, или каквото и сетиво да пожелаете да използвате като метафора. Цветът й като че рязко се сменяше.
Отново отвори очи. Ако това беше друг убиец, на Риг несъмнено нямаше да му е трудно да избяга, онзи напредваше толкова бавно. Но пък вероятно се движеше по-бавно само докато беше невидим, а после можеше да стане видим и да връхлети върху него като ястреб.
Все пак той трябваше да научи още. Затова стана, отиде право в края на пъплещата диря и й прегради пътя.
За кратко дирята спря да се движи, а после заотстъпва назад. Ала в този миг на колебание, докато Невидимия не помръдваше нито напред, нито назад, смътният му образ се появи пред очите на Риг. Не можеше да го разгледа ясно, но видя очите, можа да прецени ръста. И в погледа му улови проблясък на… На какво? Страх? Стъписване? Риг знаеше, че е разкрил на невидимия, че може да го вижда. Но пък беше научил, че когато невидимият спре, той отново става донякъде видим.
— Ти кой си? — тихо попита Риг. Беше толкова близо, че онзи нямаше как да не го чуе, въпреки че никой вътре в къщата не би могъл. Но не последва и намек за отклик. Невидимия продължаваше да се отдръпва, може би малко по-бързо, но не особено.
Ядосан, Риг тръгна по дирята и не спря, а продължи да върви дори когато стигна мястото, където трябваше да се намира човекът. И премина.
Дали почувства нещо странно? Може би едва доловима тръпка или пък лека топлина. А може и само да си въобразяваше, че е усетил нещо, защото знаеше, че би трябвало да минава през жив човек. Когато се огледа назад, дирята не се бе променила. Само продължи да се придвижва напред, може би малко по-бързо отпреди, ако думата „бързо“ би могла да се използва, за да се опише скорост, която би посрамила и охлюв. Само едно му оставаше. Риг застана на пътя на Невидимия и затвори очи, за да може да се съсредоточи върху дирята назад във времето. Не чак толкова ужасно отдавна тя се променяше — губеше признака „бързо угасване“ и добиваше съвсем нормален вид, докато вървеше из къщата и влизаше в спалнята, където лежеше майка му, потънала в сън.
Невидимия бе излязъл от стаята на майка му, и то с нормална крачка. Но бе излязъл посред нощ, когато наоколо нямаше никого. Риг направи разумното предположение, че когато Невидимия се движи с обикновена скорост, той е напълно видим и е останал незабелязан, защото в къщата беше тъмно и всички спяха. Веднага щом е разбрал, че в градината има и друг — Риг, той беше забавил ход и бе станал невидим.