![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
„Той не «забавя ход» — осъзна момчето. — Онова, което прави, въздейства върху дирята му, а дирите са свързани с времето. Невидимия всъщност прескача напред във времето на миниатюрни интервали“.
Безмълвно, наум, Риг обясни всичко, сякаш излагаше теорията си пред Бащата. „Да предположим, че Невидимия се придвижва с един инч в секунда. Да предположим, че в края на всяка секунда той прескача една секунда напред във времето. За самия Невидим той се придвижва непрекъснато напред с една секунда за инч.
Ала тъй като в края на всяка секунда прескача една секунда напред, за външния наблюдател ще изглежда, че той се придвижва един инч напред на всеки две секунди, ала за едната от секундите привидно ще изчезва. А сега да предположим, че вместо с инч в секунда придвижването е с една милионна от секундата за една милионна от инча. Темпото ще е същото, но сега той няма да се задържа на никое място достатъчно дълго, че да може да го уцели по-значителен брой фотони“.
Почти чу как гласът на Баща му изрече възражение, макар да беше наясно, че говори собственият му разум, който Бащата бе обучил в скептицизъм. Ако Невидимия съществува във всеки миг точно толкова време, колкото не съществува между миговете, то той би трябвало да бъде полувидим, защото половината фотони ще преминат през него, а другата половина ще бъдат отразени или абсорбирани.
„Добре — отговори Риг сам на себе си. — Да предположим, че Невидимия съществува една милионна от секундата, но после прескача напред за една хилядна от секундата. Сега той съществува далеч по-малко време, отколкото не съществува. И отразява светлината само за една милионна от секундата на всяка хилядна от секундата. Очите ни просто са неспособни да забележат такова миниатюрно количество светлина, не могат да се съсредоточат върху нея.“
Ала той трябва да не спира да се движи. И то много бързо, за да е на различно място всяка хилядна от секундата, щом се появява за толкова кратко. Когато го накарах да спре и да заотстъпва назад, защото застанах точно пред него, за този кратък миг Невидимия не се движеше достатъчно бързо и стана много по-видим — можех да видя ръста му, очите му, следа от устата му. А после той ускори ход, тръгна назад и отново изчезна.
Но всъщност изобщо не е изчезнал. През цялото време си е бил там. Когато аз минах през него, той беше там.
Баща му го беше научил, че всички плътни предмети всъщност се състоят главно от празно пространство — атомите са на голямо разстояние един от друг, а във всеки атом ядрото и електроните са разделени от пространства, много по-големи от размерите им.
Затова, когато беше минал през Невидимия, той трябва да се е появил много пъти, може би хиляда пъти. Повечето от действителните частици, изграждащи телата им, нямаше да се сблъскат, а Невидимия е прескачал напред тъкмо навреме, преди да успеят да се изопачат или унищожат взаимно. Някои частици обаче би трябвало да са се сблъскали и те… Нищо чудно, че Невидимия бе предпочел да отстъпи, а не да се сблъска с Риг. Въпреки че подобен сблъсък не би нанесъл видима вреда, сигурно радиацията от относително малкото атомни сблъсъци, които наистина се осъществяват по време на прехода, е не малка. Ако Невидимия не се стараеше да избягва колкото се може повече сблъсъци, накрая щеше да се натрупа значителна радиация. Може би достатъчна, за да го разболее и дори да го убие.
За първи път Риг осъзна, че многото знания по физика, преподадени му от Бащата, са нещо полезно. „Той е искал да мога да разбирам явления като това“.
Само дето още не можеше да го проумее. Как беше възможно човешко същество да разделя времето на такива миниатюрни частици? Как бе възможно Невидимия изобщо да възприема подобни интервали?
И Риг отново отговори на собственото си възражение. „Невидимия разбира какво прави не повече, отколкото разбираше и Умбо, когато «забавяше времето», не повече, отколкото и аз разбирах естеството на дирите, които единствен можех да видя. Получава се инстинктивно. Рефлекс.
Като потенето. Ти знаеш кое предизвиква потенето, но няма нужда да мислиш за всяка пора, за да се изпотиш.
Не, потенето беше неволен процес. По-скоро като ходенето. Не мислиш за всяко движение на мускулите, докато ходиш, ти просто ходиш и тялото си върши, каквото върши. Или като зрението — ти решаваш какво да гледаш, колко да си отвориш очите и колко време да се взираш, но не е нужно да разбираш как фотоните попадат върху пръчиците и колбичките на твоята ретина.