Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Икономката Бок става рано — рече Лолонга. — Въпреки че малоумните ми чираци без съмнение ще съсипят хляба за деня в мое отсъствие и ще замесят тестото или твърде сухо, или твърде клисаво, ще отида да я намеря и да й кажа, за да спасим живота на някоя глупава и недостойна камериерка.
— Дори и най-глупавата камериерка е достойна за спасение — отвърна Риг.
— Нима? — попита Лолонга. — Никога не съм предполагала, че някой от вас ще го мисли!
— Някой от… кои?
— От кралските особи. Богаташите. Образованите. Онези, на които прислужваме, и чиито са всичките пари, и славата, и властта. Вие.
— А, да, ето къде грешите, госпожо! Допреди няколко месеца аз бях един от вас. Не, още по-зле — аз бях скитащ трапер, когото хората като вас гледаха отвисоко и не пускаха в кухнята.
Лолонга се ухили.
— Усещах го това у тебе, момче — рече тя. — И точно затова не те изхвърлих от кухнята ми още щом влезе. Да знаеш, че майка ти не я пускам. Не и докато пека аз. Това разсейва хората ми и съсипва хлябовете, кейковете и сладкишите за деня.
— Госпожо, трябва да знам това — рече Риг. — Коя от вас двете със сестра ви е главната пекарка?
— И двете. Между нас тече нестихваща битка. Всяка нощ Елела замесва тестото и аз съм длъжна да пека такъв хляб, какъвто тя е решила, че ни е нужен. Обаче си оправих сметките с нея. Накарах я да вземе моя мързелив никаквец, сина ми Дългия, за чирак в нощната смяна. А това е наказание, което няма край.
— Аз харесвам Дългия — заяви Риг.
— И аз. Затова го сложих в нейната смяна, та да не ми се налага от сутрин до вечер да му крещя и да го ругая, че е тъпият мързелив син на тъпия си мързелив баща. Това може да навреди на обичта помежду ни.
И тя остави кухнята, за да изпълни заръката на Риг, а той мина през друга врата и се намери в трапезарията, която в момента стоеше празна. Масата беше разчистена. Сигурен беше, че скоро щяха да я наредят за закуска, но засега тук беше тихо и почти непрогледно тъмно. Единственото осветление бяха звездните лъчи, проникващи през прозорците — пръстенът грееше от другата страна на къщата.
Риг седна на един стол и проследи дирята, оставена от Лолонга из къщата. Видя как тя пресече следата на икономката, а после проследи нея… Бок?… Как отива при прислужниците, несъмнено, за да им нареди да избягват стаята с капана. После прехвърли вниманието си върху майчината си стая и разбира се, Невидимата, Парам, се беше върнала там. Сега Риг се отдаде на удоволствието да разучи дирите в тази стая и видя, че Парам ходи там всяка вечер, а също и още някой, който винаги идваше и си тръгваше точно преди да влезе Парам. Риг проследи дирята му и видя, че тя водеше към една прислужница, която бе забелязал снощи. Всъщност я беше проследил как тръгва, за да си свърши работата — изнесе поднос с храна от кухнята и се отправи… нанякъде. Сега Риг вече знаеше къде. Сети се за подноса и разбра: ето с това се храни Парам. Един невидим трябва да се задържи на едно място и да стане видим, за да взаимодейства с материалния свят, достатъчно време, че да се храни, да яде, да се мие, да изпразва мехура и червата си. Това щяха да са миговете на най-голяма опасност. „Значи тя прави всичко това в майчината стая. Парам е под закрилата на майка ни“. „Тя живее с майка ви“. Значи за Парам майка ни е убежище, а не опасност.
„Де да беше така и с мен! Но аз не мога да знам, не мога да бъда сигурен. Парам е жената наследница на Шатрата на светлината. Майка ни може да е нейна закрилница и мой смъртен враг. Игрите са твърде дълбоки и многопластови, че да ги проумея“.
Риг седна на масата за закуска заедно с Флакомо, майка си и още десетина гости и чести посетители.
След като спазиха обичайните любезности и похапнаха, без да се разсейват с повече разговори, отколкото учтивостта изискваше, Риг се обърна към майка си и рече:
— Всъщност, госпожо майко, аз не тръгнах за Ареса Сесамо, за да се срещна с вас. Нищо не ме зарадва толкова, колкото това, че сте жива, макар да се зачудих, разбира се, защо никога не сме се срещали и защо приемният ми баща никога не ви бе споменавал, преди да легне да умира. Но първата му заръка беше да дойда в Ареса Сесамо, за да се срещна със сестра си. И не мога да не се зачудя къде е тя. Да не би да не е добре? Не иска ли да се запознае с брат си?
И се престори, че не забелязва как се умълчаха всички, щом спомена сестра си.