![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Невидимия може дори да не знае, че прескача напред във времето — знае само, че когато става невидим, придвижването му напред се забавя. С години на упражнения той може да се научи да се придвижва във времето точно толкова, колкото е нужно, за да остава невидим, защото ако стане прекалено невидим, няма да може да се придвижва от едно място на друго, толкова ще се забави движението му из пространството. Но ако не се придвижва достатъчно напред с всеки скок във времето, той може да стане видим и хората ще го видят — като призрак, сън, привидение, спомен, ала все пак ще го видят. И затова с годините се е научил да го управлява така, както Умбо се е научил да управлява чувството си за хода на времето и както аз се научих да различавам дирите и с един поглед да определям колко са стари в сравнение една с друга и да отделям пластовете наум, за да мога да се съсредоточа върху следите от определено време или от определен човек сред всички дири, преминаващи през съответното място в пространството.
Невидимия е като мен. И като Умбо. Надарен.
И двамата с Умбо сме обучавани от моя Баща, за да усъвършенстваме дарбите си. Нокс също. Дали Баща ми е познавал и този човек и също го е обучавал?“
Той си спомни гласа на Бащата, докато лежеше, притиснат от поваленото дърво.
— Тогава трябва да отидеш и да намериш сестра си. Тя живее с майка ти.
И Риг разбра кой точно беше Невидимия. Неговият Баща го бе изпратил да намери сестра си, а не майка си. Майка му, която по право беше кралица, не беше важна. За Бащата важна бе надарената му сестра. Всичко пасваше и добиваше смисъл. Теорията му обхващаше всички факти и не пропускаше нищо от онова, за което можеше да се досети. По-късно можеше да открие много нейни недостатъци, но точно сега, както го беше учил Бащата, тази теория му вършеше достатъчно работа, за да действа според допускането, че е прав.
Риг отново се съсредоточи върху дирите. Невидимата се движеше бързо към вратата, от която беше излязла, и то много по-бързо. Което всъщност означаваше, че прескача напред във времето на още по-малки интервали или по-нарядко, а това на свой ред означаваше, че отразява повече фотони. И наистина, Риг успя да различи призрачна форма, която тичаше — тичаше толкова бавно, че с десетина крачки все още можеше да я настигне.
Ето как Невидимата се бе научила да бяга — като разменя при бягството малко от невидимостта си срещу скорост.
Той осъзна, че няма смисъл да се опитва да я заговаря. Докато съществуваше само за една хилядна от мига на всяко едно място в пространството, Невидимата нямаше как да различава речта.
Невидимата. Та тя си има име. Парам Сисаминка.
Риг влезе в кухнята, където сутрешната смяна вече се залавяше за работа — пекарите месеха тестото, оставено им от нощната смяна, готвачите подготвяха съдовете за следобедните ястия, прислужниците сънено сновяха насам-натам и се подготвяха да се заемат със задълженията си.
— Спали ли сте изобщо, млади господарю? — попита главната пекарка, жена, която Риг не беше срещнал предната вечер, ала, разбира се, кухненският персонал разговаряше помежду си, особено за непознатия, който бе легнал в кьошето зад печката.
— Спах — отвърна Риг. — Но се събудих рано. Няма съмнение, че следобед ще се върна да си подремна, ако нямате нищо против.
Пекарката го изгледа развеселена.
— Ако не спите в стаята си от страх, че някой ще ви се бърка, може би трябва да си лягате всеки път на различно място, а не да се връщате да спите зад печката.
Риг се изненада от прямотата й.
— В опасност ли съм?
— На сестра ми й се сторило, че си го мислите, а нищо чудно и да сте. Сестра ми е нощната пекарка, Елела. Аз съм Лолонга.
— Тогава нека ти кажа нещо, Лолонга. Снощи в стаята ми бе оставено нещо и затова не спах там. Нещо, предназначено да убива. И се боя, че ако някой влезе в тази стая днес и се тръшне на леглото, капанът, заложен за мен, може да сработи за невинен човек, който не заслужава да умре.
— А вие заслужавате ли да умрете?
— Ще ми се да мисля, че не, но има и хора, които мислят, че без мен светът ще е по-добро място.
— Тъй като не ми казахте какъв е бил капанът, макар да предполагам, че има връзка с леглото… приемам, че бихте искали да предупредя хората да не влизат в тази стая, без да се разчува, че предупреждението идва от вас.
— Да, бих искал, но не си струва да се лъже. Ако някой попита направо, някой, чието доверие искате да запазите, тогава на всяка цена му кажете, че съм ви предупредил аз. И без това скоро ще се разчуе. Но ако не питат, моля ви, не разпространявайте доброволно тези сведения.