Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Това ми харесва, алеранецо — каза Кайтай. — Действай.
Тави кимна и се обърна към Исана.
— Ще имам нужда от помощта ти.
Исана погледна намръщено Тави, а после кимна.
— За какво?
Синът й присви очи, гледайки в посока на „Мактис“.
— За да променим правилата на играта.
Демос затегна ремъците и връзките на предпазния колан около талията на Исана.
— Не е ли много стегнато? — попита той.
— Нямам представа — отвърна Исана.
Демос се подсмихна.
— Щом можете да дишате, значи всичко е наред.
Той взе едно въже с прикрепен в края метален накрайник. Показа й го и прокара накрайника в специална халка на ремъците й, след което дръпна силно, затягайки възела.
— Под вода видимостта тук е не повече от десет фута. Не забравяйте, че „Мактис“ ни настига, така че няма да е достатъчно просто да се насочите към него. Трябва да се ориентирате напред и леко под ъгъл.
Исана кимна.
— Рил ще намери кораба. Не се притеснявам от това.
Тя надникна от ъгъла на каютата, за да погледне вражеския кораб, който беше на по-малко от двеста ярда.
Капитанът добави още едно въже към друга халка.
— Уверете се, че сте на поне десет фута дълбочина, преди да започнете — предупреди я Демос. — Ако онази с лъка ви види, ще разберете какво изпитва рибата по време на риболов, когато я улучи харпун. Опитайте се да плувате под кораба и изплувайте по-близо до кърмата. Повярвайте ми, сега цялото им внимание е насочено към нас.
— Защо ми се струва, че това вече сте го правили, капитане?
— Въпреки че това, разбира се, никога всъщност не се е случвало, аз съм планирал някои неща в случай, че някой от клиентите ми пожелае стоката му да бъде натоварена или разтоварена, без излишно да притеснявам митническия инспектор или началника на пристанището — той провери възлите на въжетата. — Именно тази идея ме вдъхнови да се подготвя — да направя такива неща за моя призовател. Макар да признавам, че те обикновено теглят сандъци, а не хора.
Вратата на каютата се отвори, Тави, Кайтай, Арарис и Ерен се втурнаха през нея на палубата. Мечът на Арарис беше в ръката му и в мига, когато се показа иззад ъгъла на каютата, той проблесна в залеза, разсичайки поредната стрела.
Айрис Сокол не забавяше темпото и изстрелите й ставаха все по-точни, тъй като разстоянието намаляваше. Около дузина моряци вече лежаха ранени или мъртви на палубата.
— Може би някой друг ще се заеме с това? — попита Ерен.
— Имаме нужда от призовател на дърво, Ерен — каза Тави. — А ти си такъв.
— Ще бъде същото, както когато ни помогна на нас с Тави да избягаме от онзи склад — каза Кайтай.
— С изключение на левиатаните! — извика Ерен.
— По-тихо! — изсъскаха хората наоколо.
— Ако трябва за нещо наистина да се притесняваш, това са акулите — с делови тон промърмори Демос. — Около левиатаните винаги се събират много акули, а ние плуваме точно към тях.
Лицето на Ерен стана бяло като сметана.
— Хайде, Ерен — каза Кайтай. Тя се отърси от обувките и свали туниката си без сянка от смущение. — Бъди мъж.
Ерен мигна и на бузите му се появиха цветни петна, когато се обърна и се закашля.
— О, кървави врани.
Той погледна гневно към Тави и попита:
— Защо винаги, когато съм с вас, попадам в такива… ситуации?
— Ти сигурно просто им се наслаждаваш — каза Тави.
— Аз сигурно просто съм идиот — отговори Ерен.
Но заедно с Тави и Арарис също започна да се съблича.
— Нека изясним отново всичко. Държим се за въжетата. Холтърът ни дърпа там, под водата. Пробиваме дупка в корпуса им и елиминираме призователите им на вода. След това се връщаме тук и отплуваме, докато левиатаните ги ядат.
— Да — каза Тави.
— Колко дълго ще сме под вода? — попита тихо Арарис.
— Никога досега не съм правила подобно нещо — отговори Исана. — Ако бях сама, щеше да ми отнеме около половин минута, само за да преплувам това разстояние. Може би малко повече.
— Удвоете го — посъветва я Демос, отклонявайки поглед от Кайтай. — Най-малко — той внимателно спусна въжето във водата покрай борда. — Вие няма ли да се съблечете, лейди? Тази рокля ще ви пречи във водата.