Галерия на мъртвите [bg]

— Не, не говоря за смисъл в думите му — отвърна Хънтър. — Имам предвид във връзка с това, с което разполагаме досега. Той говори, че естествената красота е най-чистата и рядка форма на изкуство, но в онова, което прави, няма нищо естествено. След това ни казва, че красотата не може да бъде изфабрикувана или копирана, че трябва да живее вечно и че той се грижи за това, но ако смята, че създава изкуство, тогава в известен смисъл го фабрикува.

Гарсия се замисли върху думите на партньора си.

— Може би той има предвид „изфабрикувано” в смисъл, че не може да се произвежда масово. И че изкуството му е уникално.

— Тогава защо не е употребил думата „уникално”?

Карлос повдигна рамене.

— Или пък, кой знае? Може би е казал всичко това, защото е знаел, че ще разпитаме репортера, и го е измислил, за да ни обърка още повече, сякаш вече не сме се оплели достатъчно.

Вторият напредък дойде също в понеделник, късно следобед. Криминалистите в лабораторията на ФБР най-после бяха успели да възстановят и идентифицират частичния отпечатък от обувка, снет от живия плет около къщата на Тимъти Дейвис. Беше от ботуш „Данър Куори Ю Ес Ей”, фирма, базирана в Портланд, Орегон. Номерът беше някъде между четирийсет и пети и четирийсет и шести, което предполагаше нещо, което вече знаеха — човекът, когото търсеха, вероятно беше висок повече от метър и осемдесет. Проблемът беше, че „Куори” бяха най-популярните работни ботуши на „Данър” и всяка година в Съединените щати се продаваха повече от сто хиляди чифта.

— Сто хиляди чифта? — възкликна капитан Барбара Блейк, която се беше подпряла на ръба на бюрото на Хънтър. Тъй като официално разследването беше съвместна операция на ФБР и лосанджелиската полиция, тя искаше да участва наравно с директора на НЦАНП. — Е, това не е осъществима улика, по която да тръгнем, нали? Колкото и агенти да включи Ейдриън Кенеди.

— Знам — съгласи се Гарсия. — Но няма да се изненадам, ако ФБР се опитат.

Въпреки предостатъчното пространство и авангардните технологии, Хънтър и Гарсия не харесваха новия си временен кабинет в централата на ФБР на булевард „Уилшър” в Лос Анджелис. Всяка сутрин им отнемаше по пет минути на всеки само да минат през охраната на входа и тъй като беше всеизвестен факт, че федералните агенти и градските полицаи не се спогаждаха, нивото на враждебността, насочена към тях от всеки ъгъл, независимо от заповедите на Ейдриън Кенеди, беше в най-добрия случай вбесяваща.

Хънтър и Гарсия продължаваха да се срещат с агенти Фишър и Уилямс всеки ден, но когато не беше наложително да бъдат в сградата на ФБР, предпочитаха да работят в кабинета си в Главното управление на полицията.

— И това ли е единственият напредък, който е отбелязан? — попита капитан Блейк.

— Ами, това и фактът, че версията за местопрестъплението като произведение на изкуството се заздрави значително — отвърна Карлос.