Галерия на мъртвите [bg]

Номерът обаче не мина.

Новината за сериен убиец, който обикаля по улиците на всеки голям американски град, беше достатъчна, за да накара криминалните репортери да подскачат от радост. Новината за сериен убиец, който на практика държи под обсада цялата страна, беше събитие, което се случваше може би само веднъж в живота.

Към седем без петнайсет вечерта стаята за конференции в хотел „Вила в пустинята” беше пълна до краен предел. Навсякъде имаше камери и микрофони. Фотографи и репортери се блъскаха за по-добра позиция още преди на сцената да излезе някой. В стаята неконтролируемо се разнасяха спекулации и армия от гласове се преплитаха и образуваха абсолютно неразбираема мрежа от звуци.

— Еха! — възкликна Гарсия, потрепервайки от шума, когато двамата с Хънтър се смесиха с тълпата, като се вмъкнаха между двама оператори в дъното на стаята. — Това място е по-шумно от неделен рибен пазар. И мирише също толкова лошо.

— Не се тревожи — отговори Хънтър. — Няма да продължи дълго.

Точно в седем часа влязоха агенти Фишър и Уилямс. Когато Ерика се приближи до катедрата с микрофона на малкия подиум, неделният рибен пазар се превърна в неделна църква.

— Добър вечер на всички — започна агент Фишър, която беше облечена с тесен черен панталон, бяла копринена блуза и черно сако. Косата й беше разпусната и падаше на раменете. Гримът й беше лек и професионален, но елегантен. Позата й беше безупречна и излъчваше самоувереност. Не беше необходимо да си детектив, за да се досетиш, че това не е първата й пресконференция.

— Еха, колко е секси — прошепна на приятеля си операторът вдясно от Хънтър. — Тя агент ли е или манекенка? Нямам нищо против да ме огрее.

— Нали знаеш, че има белезници и пистолет? — отвърна приятелят му.

— О, да. Нека ме арестува.

— Аз съм специален агент Ерика Фишър от отдел „Поведенчески анализ” на ФБР — продължи тя и погледна партньора си. — А това е специален агент Лари Уилямс.

Агент Уилямс поздрави присъстващите, като кимна веднъж.

— Бих искала да започна, като кажа, че не сме тук да правим изявление. — Гласът й беше спокоен, но твърд и респектиращ. — Това беше направено в изявлението до медиите, което сте получили днес следобед. Дошли сме да отговорим на някои въпроси.

Тя веднага вдигна ръка, за да спре силното мърморене, което заплашваше да погълне стаята.

— Но има някои основни правила.

Агент Фишър замълча и огледа присъстващите. Пет секунди по-късно настъпи абсолютна тишина.

— Това е важно текущо разследване, което означава, че няма да обсъждаме по какви следи действаме в момента, затова, моля, не си правете труда да питате. Имаме съвсем малко време, затова съм готова да отговарям на въпроси само десет минути. Това е всичко. Не задавайте въпросите си безразборно. Ако искате да ме питате нещо, вдигнете ръка като в училище. Ако ви посоча, имате късмет. Ако не, не започвайте да крещите един през друг. Ако доловя дори намек, че това ще се превърне в цирк, пресконференцията свършва.