Галерия на мъртвите [bg]

Автор: (2) Крис Картер
Серия: Робърт Хънтър #9
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-389-465-9
Переводчик: Юлия Чернева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.

Перейти на страницу:

— Да, но това все още е версия. — Тя веднага вдигна ръка към Хънтър. — Знам. Знам. Всичко в едно разследване е само версия, докато извършителят не бъде заловен и версията не бъда доказана.

Барбара беше чувала тези думи от Хънтър толкова много пъти, че вече беше забравила броя им.

— Само се надявам или да докажете, или да отхвърлите тази версия, преди убиецът да реши да нанесе следващия си удар.

Когато Трейси и Хънтър стигнаха до бистро „Уи Хо” в Западен Холивуд преди два часа, слънцето беше започнало да се спуска зад хоризонта, превръщайки небето над Лос Анджелис в красив балдахин от светлина, но докато бяха вътре, отново се насъбраха гъсти, тъмни облаци и покриха всеки сантиметър от него. Когато излязоха, гръмотевичен тътен стресна Трейси.

Хънтър забеляза, че раменете й потрепериха.

— Добре ли си? — попита той.

— Да. Но не очаквах дъжд тази вечер.

Трейси беше с дълга до коленете черно-бяла рокля без презрамки с очарователна черна фльонга на кръста. Косата й, която беше изправена за срещата тази вечер, беше разпусната и падаше на раменете й като лъскав черен шал.

Хънтър вдигна глава и погледна небето. Облаците наистина бяха застрашителни. Той съблече якето си и го наметна на раменете на Трейси.

— Не отива на тоалета ти, но ще те топли — каза той.

Тя му се усмихна.

— Ще ме изпратиш ли до вкъщи?

— Разбира се.

Докато вървяха, вятърът се усили значително и армията от черни облаци над тях придоби сила.

Трейси се радваше, че е загърната с якето на Хънтър.

Стигнаха до жилищния блок с апартамента й за по-малко от петнайсет минути и докато се качваха по стъпалата към входа, Хънтър спря. Езикът на тялото му беше малко загадъчен.

— Няма ли да се качиш? — попита Трейси и пристъпи по-близо до него. Зелените й очи блестяха зад очилата с форма на котешки очи с черни рамки. Въпреки че беше с обувки с високи токчета, тя пак трябваше да вдигне глава, за да го погледне в очите.

Хънтър не отговори.

Трейси се приближи още, толкова близо, че той долови уханието на косата й.

— Мисля, че трябва да се качиш — прошепна тя и се надигна на пръсти, за да доближи устни до неговите.

Устните им не се докоснаха, но той усети топлия й дъх върху кожата си. Очите й примигаха и блясъкът в тях се превърна в желание.

Дори отблизо кожата й беше гладка и безупречна.

— Наистина мисля, че трябва да се качиш — отново прошепна Трейси и този път бавно доближи лице до неговото, докато устните им най-после се докоснаха. Тя леко разтвори устни, но спря. Чакаше, не притискаше Хънтър и контролираше страстта си. Искаше той да поеме инициативата и да й покаже, че я желае, колкото и тя него.

Трейси отново си пое дъх и Хънтър разбра, че с него е свършено.

Той затвори очи и я целуна.

Хънтър се претърколи по гръб. Трейси лежеше неподвижно. Дишането й беше учестено и тялото й блестеше от пот. Гърдите й се повдигаха и отпускаха в лудешки ритъм, сякаш се задъхваше и задушаваше.

— О, Боже мой! — възкликна тя, когато най-после успя да си поеме дъх. — Мисля, че се нуждая от цигара.

Хънтър обърна глава и я погледна.

— Ти не пушиш.

— След това сега може и да пропуша.

Двамата се засмяха.

— Нямам нищо против и чаша вода — добави Трейси. — Последвана от истинско питие.

— Да, би било хубаво — съгласи се той.

— Ще налея по едно. Веднага щом краката ми престанат да треперят.

Те пак се засмяха.

Трейси донесе питиета и после се любиха отново… и отново… и отново.

Докато лежаха един до друг, твърде изтощени, за да помръднат, Трейси се усмихна.

— Знаеш ли кое беше най-невероятното нещо тази вечер? — Тя замълча и после се поправи: — Искам да кажа второто най-невероятно нещо.

— Кое?

— Телефонът ти не иззвъня. Нито веднъж.

— Ако няма нова жертва, няма причина да звъни — отговори Хънтър и сключи ръце зад главата си.

Колкото и да беше заинтригувана, Трейси не попита нищо повече. Само го погледна с интерес. Ако искаше да говори, Хънтър щеше да й каже.

— В задънена улица сме — продължи той. — Разследването не стига доникъде. ФБР, ние, криминалистите… в момента не знаем в каква посока да се отправим.

Трейси се претърколи настрана и се подпря на лакът. Погледът й беше прикован в Хънтър.

Той гледаше в тавана.

— Чувството е ужасно — каза Хънтър и макар да имаше такъв вид, сякаш щеше да добави още нещо, не го направи.

Трейси продължи да мълчи. Професията на Робърт не печелеше от коментари, изразяващи позитивно мислене, от сорта на Сигурна съм, че ще го хванете накрая или Ти можеш да го направиш. Вярвай в себе си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?