Галерия на мъртвите [bg]

Автор: (2) Крис Картер
Серия: Робърт Хънтър #9
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-389-465-9
Переводчик: Юлия Чернева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.

Перейти на страницу:

Причината Хънтър да се отвори пред нея, макар и само с две-три изречения, беше, че чувстваше необходимост да изпусне малко пара, а не защото търсеше утеха или насърчение. Трейси много добре знаеше това. Хънтър знаеше, че ако иска да говори, тя е готова да го изслуша.

Той мълча твърде дълго и Трейси разбра, че разговорът на тази тема е приключил.

— Предполагам, че няма да си свободен утре по някое време, нали? — попита.

— Възможно е. Защо?

Тя се премести и сложи глава на гърдите му.

— Мисля, че споменах, но само за една седмица собствениците на двете най-големи книжарници за комикси в Съединените щати отварят врати за частните си колекции. Имат някои от най-редките комикси, които са издавани някога. Знам, че вероятно не си падаш по комикси, но се питах дали искаш да дойдеш с мен? Утре е последният ден.

— Не знаех, че харесваш комикси — отговори Хънтър.

— Не съм колекционер или нещо подобно, но ценя това изкуство, творчеството и въображението, вложени в него. Освен това такава възможност се предоставя много рядко. — Тя се отдръпна от Хънтър, претърколи се по корем и се подпря на лакти. — Хайде, ще бъде забавно. Не е необходимо да стоим дълго. — Устните й отново се разтеглиха в закачлива усмивка. — После може пак да дойдем тук.

— Когато бях по-млад, четях много комикси — разкри Хънтър. — Много по-млад.

— Наистина ли?

Той кимна.

— Дори имах любим комикс.

— Кой?

— Боя се, че не е много известен. „Морбиус”.

— Какво? — Трейси отметна глава назад. — Живият вампир?

Изненадата му беше искрена.

— Е, добре, сега наистина съм изумен.

— Щом харесваш комикс като „Морбиус”, тогава трябва да дойдеш — заяви Трейси с вълнение в гласа.

Хънтър знаеше, че тя е права. Вероятно щеше да бъде забавно.

— Разбира се. Защо не? — съгласи се той. — Какъв час имаш предвид?

— Ами, утре имам лекция в десет сутринта. След това съм свободна, но бих искала да боядисам косата си, ако е възможно. Корените ми започват да се виждат. — Тя наклони глава, за да докаже твърдението си.

Хънтър изведнъж се вцепени.

Понякога… не, повечето пъти, той самият не можеше да обясни как работи мисловният му процес. Нещата му хрумваха неочаквано. Мозъкът му установяваше най-неясните и незначителни връзки, задействан от думи, образи, звуци или нещо друго. И тогава, докато беше в леглото с Трейси, се случи точно това.

— По дяволите.

Трейси го погледна ужасена:

— Толкова зле ли изглежда косата ми?

Хънтър скочи от леглото и започна да се облича, колкото можеше по-бързо.

— По дяволите — повтори той и изтича от апартамента на Трейси.

Агент Ерика Фишър стоеше неподвижно до южната стена в кабинета им в централата на ФБР на булевард „Уилшър”. Ръцете й бяха скръстени на гърдите и очите й бяха вперени в големия монитор вляво. В дясната си ръка държеше дистанционно управление и с всяко натискане на бутона снимката на екрана изчезваше и бързо се заменяше с друга. Съдейки по вниманието, което отделяше на всяко изображение, на човек можеше да му бъде простено, ако си помислеше, че тя вижда снимките за пръв път, но съвсем не беше така.

Агент Фишър гледаше отново същите снимки на местопрестъпленията, които беше изследвала внимателно хиляди пъти, но това се беше превърнало в сутрешен ритуал за нея. Правеше го всеки ден, когато влезеше в кабинета. Може би се надяваше, че свежият й, отпочинал през нощта мозък и очи ще съзрат някой детайл, който бяха пропуснали досега.

Това обаче все още не се беше случило.

Облегнал се назад на стола си и винаги с чаша кафе, агент Лари Уилямс извършваше ритуала заедно с партньорката си.

Агент Фишър току-що беше щракнала на последната снимка от местопрестъплението с Линда Паркър, когато в кабинета влезе Хънтър. Под дясната си мишница носеше доста дебела папка с документи. Не беше необходимо да го питат дали е спал през нощта. Агент Уилямс се изрази учтиво:

— Изглежда си работил през по-голямата част на нощта.

— Донякъде — призна Хънтър.

Точно когато той стигна до бюрото си, вратата се отвори и дойде Гарсия. Той, от друга страна, изглеждаше напълно отпочинал.

В тона на Хънтър беше прозвучало нещо, което накара двамата агенти на ФБР да се обърнат към него.

— Откри ли нещо ново? — попита Фишър.

— Мисля, че да.

Ерика изключи монитора и се приближи до бюрото на Хънтър.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?