Галерия на мъртвите [bg]

Хънтър имаше чувството, че Трейси всъщност иска да каже: Всичко е наред, Робърт. Свикнала съм. Не за пръв път ме отрязваш, нали!

Може би се дължеше на факта, че са в различни градове и разстоянието въздействаше на хората, но в момента Трейси му липсваше.

— Ще се реванширам, когато се върна в Лос Анджелис. Обещавам. Мисля да те заведа на вечеря някъде. Какво ще кажеш?

Трейси замълча замислено и Хънтър не можеше да я обвини. Ако не отложеше срещата им, той обикновено я съкращаваше, защото трябваше веднага да отиде някъде след телефонно обаждане.

— Знаеш ли кога ще се върнеш? — попита тя.

— Мисля, че ще летим утре сутринта или най-късно следобед. Всъщност няма какво повече да правим тук.

Трейси отново се умълча, но този път само за момент.

— Почакай, Робърт. Я ми кажи пак къде си?

Хънтър не й беше казал къде е заминал.

— Аризона.

— В Тусон?

Тонът й се промени и той не можа да определи дали е изненадана или обезпокоена, или и двете.

— Точно така. Откъде знаеш?

— Току-що хванах края на репортаж по Си Ен Ен — пресконференция на ФБР в Тусон, Аризона, за сериен убиец, когото преследват от известно време.

— Малко повече от два месеца — уточни Хънтър.

— Четири жертви?

— Да.

— Това ли е съвместната операция, за която спомена?

— Да.

— И убиецът е активен повече от два месеца?

— Да.

Въпреки любопитството си Трейси не видя смисъл да притиска Робърт за отговори, които знаеше, че той няма да й даде, затова върна темата на разговора към срещата им.

— Понеделник вечерта става ли? — попита тя.

Внезапната смяна на темата завари неподготвен Хънтър:

— Моля?

— Срещата ни за вечеря — обясни Трейси и се засмя. — Няма да съм в града през уикенда. Ще бъда на конференция в Сакраменто до неделя вечерта. Мисля, че ти казах, но не съм сигурна. Все едно, ще се върна в Лос Анджелис до понеделник сутринта. Ако ти е удобно, може да излезем на вечеря в понеделник.

— Да, разбира се, че ми е удобно — усмихна се Хънтър. — Понеделник вечерта звучи чудесно.