Галерия на мъртвите [bg]

Агент Уилямс я последва.

— Мисля, че направихме грешка — каза Хънтър, когато всички се събраха около бюрото му.

— Грешка? — попита агент Фишър. — За какво?

— За местопрестъпленията на убиеца. За това, че са платна. И че той се възприема предимно като художник.

Озадачеността на лицата им остана. Всъщност думите на Хънтър оказаха обратния ефект.

— Нека ви покажа — продължи той, разчисти бюрото и постави всичко освен монитора на компютъра и клавиатурата на пода вдясно от него. След това извади четири листа от подноса на принтера и ги сложи на бюрото си. После написа четирите израза на латински, които убиецът беше изрязал на гърбовете на жертвите. За по-ясно Хънтър написа и превода на английски под латинските думи. Накрая бръкна в дебелата папка, която беше донесъл, извади портретни фотографии на жертвите и ги нареди до съответния израз.

— Разследването е загадъчен лабиринт от самото начало — започна той. — Убиецът обича логическите игри и мисля, че Ейдриън е прав.

— За какво? — попита агент Уилямс.

— За това, че убиецът ни подлага на проверка. — Той посочи четирите листа на бюрото си. — Няма съмнение, че разрезите са улики, предназначени за нас. Знаем го, защото на пръв поглед уликите са скрити. Жертвите винаги са оставени да лежат по гръб. Разрезите не са визуален елемент в платната му, ако наистина се стреми към това, нито дори елемент в шоковия ефект на убийствата, защото никой няма да ги види, докато жертвите не бъдат преместени, а това ще се случи едва когато разследващият екип отиде там. И пак, след като разрезите бъдат разкрити, ние трябва да сглобим всичко — линиите, подобни на символи, странно разделените думи, всичко, — за да образуваме изречение… на латински, което автоматично добавя още загадъчност към играта.