Галерия на мъртвите [bg]

— Както знаем всички, убиецът е взел само очите на господин Грийн, нищо повече — продължи Хънтър.

Думите му накараха всички да пристъпят по-близо и да съсредоточат вниманието си върху очите на стареца.

— Има ли нещо особено в тях? — попита Гарсия.

— Има — потвърди Хънтър. — Нещо, което липсва в личното му досие.

— И какво е то? — попита агент Уилямс.

— Нещо на снимката не ви ли се вижда малко странно? — попита Хънтър.

Тримата отново се втренчиха във фотографията на бюрото.

Хънтър зачака.

— Не виждам нищо — пръв отговори агент Уилямс.

Агент Фишър все още се опитваше да забележи нещо.

— Вестникът — подсказа им Хънтър.

Двамата агенти на ФБР веднага насочиха вниманието си към вестника, който държеше Албърт Грийн. Присвиха очи и се опитаха да прочетат заглавията.

Неизвестно защо агент Фишър се помъчи да види датата на първата страница.

Погледът на Гарсия, от друга страна, се стрелкаше между Албърт Грийн и вестника и обратно.

— Няма очила — каза накрая той.

Хънтър кимна одобрително на партньора си.

— Какво? — Агент Фишър не изглеждаше убедена.

— Той не носи очила — повтори Гарсия.

— Албърт Грийн е бил на осемдесет и четири години — каза Хънтър. — Зрението на повечето от нас, дори ако вече носим очила, започва значително да се влошава на възраст около четирийсет и пет години. Влошаването прогресира, докато остаряваме, и очите ни стават все по-слаби. Случаят с Албърт Грийн обаче явно не е бил такъв.

— И разбра това от снимката? — недоверчиво попита агент Фишър. — Той може да е носел лещи.

— Не е носел — отговори Хънтър. — По-рано днес говорих по телефона с дъщеря му. Имал е някои проблеми със здравето, но зрението му никога не се влошило, поне до степента, до която би се очаквало. Албърт Грийн никога не е носил очила. Не се е нуждаел от тях.

— Никога? — Агент Уилямс също не изглеждаше убеден.

— Когато станал на шейсет и пет — разказа Хънтър онова, което му беше казала по телефона дъщерята на Грийн, — тя го накарала насила да отиде на оптик с нея, защото не можела да повярва, че не му трябват очила на тази възраст. Мислела, че той само проявява твърдоглавието си, но се оказало, че не е така. Лекарят се изненадал колко добро е зрението на господин Грийн.

— На шейсет и пет? — попита агент Фишър. — Но Албърт Грийн е бил на осемдесет и четири, когато е бил убит. Зрението му лесно може да се е влошило за деветнайсет години.

— Да, би се очаквало — съгласи се Хънтър, — но явно не е станало така. Дъщерята на господин Грийн ми каза, че след първото посещение при оптик, го карала да ходи на преглед всяка година. — Той поклати глава. — Нищо. Година след година резултатите били едни и същи. Зрението на господин Грийн било стабилно като непревземаема крепост. Преди две години, точно след осемдесет и втория му рожден ден тя го завела в специализирана клиника при офталмолог, не оптик, защото вече не вярвала на резултатите. Започвала да си мисли, че оптиците грешат. След купища прегледи и изследвания офталмологът потвърдил, че зрението на господин Грийн се влошава, но много, много по-бавно, отколкото се смята за нормално. На осемдесет и четири зрението му било като на човек на половината на годините му.