Галерия на мъртвите [bg]

Мъжът стана.

— Алън Къри, „Ел Ей Таймс”. — Той бутна очилата нагоре на носа си. В дясната си ръка държеше разпечатка на изявлението на ФБР за медиите. — Два месеца, четири жертви, четири щата. Освен това изявлението ви за медиите не обещава много. Въпросът ми е елементарен — как очаквате да не предизвикате паника в цялата страна с такава оскъдна информация? Всъщност не ни казвате нищо за убиеца. Не знаем от кого да се пазим или кого да търсим. Какви хора убива този тип — стари, млади, мъже, жени, гейове, хетеросексуални, чернокожи, бели, високи, ниски, руси, чернокоси… Какви? Къде е срещнал четирите жертви — на улицата, в барове, клубове, колежи, паркове, в домовете им… къде? Трябва ли да се притесняваме, когато излизаме нощем или разхождаме кучетата си рано сутринта? Имат ли жертвите някакви общи характеристики, за които трябва да знаем? Изтезавал ли е убиецът жертвите? Какъв е? Възможно ли е да е свенлив и социално непохватен? Има ли признаци, че е интелигентен човек или тъкмо обратното?

Мъжът млъкна и се огледа наоколо. Всички погледи бяха приковани в него.

— Хайде, специален агент Ерика Фишър — продължи той. — Трябва да ни кажете малко повече от това смешно изявление за медиите. — Репортерът вдигна разпечатката в ръката си. — Вие сте от отдел „Поведенчески анализ” от ФБР. Когато става въпрос за серийни убийци, вие би трябвало да сте най-висшият авторитет не само в страната, но и в света. Вие ги изучавате, колекционирате ги, изследвате мозъците им, нали? Два месеца… Сигурно имате екип от криминални психолози, които работят денонощно, за да изготвят профил на убиеца, затова къде е този профил? От какъв човек да се пазим? Ако след повече от осем седмици разследване можете да ни дадете само това изявление, тогава причината може да е само една — най-висшият авторитет в страната няма представа кого търси, нали? Няма профил на убиеца, защото не можете да го съставите.

Агент Фишър веднага вдигна ръка, защото очакваше експлозия от гласове, отправени към нея. Това обаче не се случи. Всички погледи, които преди секунда бяха приковани във високия, слаб мъж, сега се стрелнаха към нея, но никой не каза нищо. Единственият звук, който се чуваше в стаята, беше неспирното щракане на фотоапарати.

— Грешите — отговори агент Фишър. Гласът й беше твърд и спокоен, а самоувереността й — непоклатима. — Да, имаме много подробен профил на убиеца, господин Къри, и причината да не можем да го споделим с вас е, че ако го направим, до утре ще бъде в новините и вестниците, и познайте какво? Серийните убийци също гледат новините. И също четат вестници. — Тя млъкна, за да могат всички да осмислят думите й. — Ако разкрием данните за убиеца сега, това ще му даде възможност да промени методите си, да се приспособи и да се изплъзне от мрежата, която вече е хвърлена и бързо се затваря около него. Не можем да рискуваме това, но мога да ви кажа следното, господин Къри. — Агент Фишър погледна репортера в очите. — Убиецът не е интелигентен, както вие предположихте, не е умен, талантлив, изобретателен, надарен, артистичен или за каквото и друго там да се мисли. Не, той е само един жалък нещастник. Поредният психопат. Някой, който вероятно обвинява обществото за проблемите си. Някой, който, за да компенсира за множеството си комплекси, е решил да си играе на Господ. Дните му обаче са преброени, може да се обзаложите. Ние сме го преценили и…