Луната, която убива [bg]

Ехиру вирна глава.

- Някои биха казали, че сме запазили и двете в много по-висока степен от Кисуа, Почитаеми Старейшина. Едно време тук също се е практикувала магия.

Старецът го погледна огорчен.

- Това е било, преди да осъзнаем целия ужас, който се крие в нейната мощ.

- Може и така да е. Но какво общо има това с нашия случай?

- И ние нямахме представа до снощи, когато се запознахме с доклада на Кинджа, какъвто ни бе предаден от Дже Калаве. - Старецът въздъхна. - Преди много векове тук, в Кисуа, първите жреци, които се занимавали със сънна магия, започнали да полудяват. Поне така ни учи преданието. Инунру, който също бил изложен на подобен риск, започнал да ги изследва с надежда да установи причината за това явление, както и да открие способи за лечение. Един век по-късно, когато заниманията с магия били забранени, а следовниците на Инунру поставени извън закона, повечето негови записки били унищожени, за да не би знанията, които съхранявали, да се запазят и да се разпространят широко като епидемия. - Старецът се намуси. - Слуховете за това, че някои последователи на Инунру съумели да изнесат тайно от града част от свитъците му обаче, никога не са заглъхвали.

- Винаги сме смятали - намеси се старицата, - че те се намират в Гуджааре. Но явно са били загубени и за вас... до неотдавна. - Тя погледна мрачно Сунанди.

Младата жена кимна бавно.

- В покоите на Принца видях заключена каса. Предполагам, че ги държи там.

- М-да. - Старата жена имаше вид на недоспала. Някакъв участък от съзнанието на Ехиру регистрира диагнозата излишък на сънна жлъч, но останалата му част слушаше внимателно, докато тялото оставаше вцепенено като под действието на заклинание за сън. - Всъщност възможно е. Именно хора на Принца са ограбили гробницата - поне така мислим ние. Цялата лудост започна после.

Сунанди пое дълбоко дъх.

- Това обяснява много други неща, Почитаеми. - Погледна Ехиру, макар да говореше все така на Протекторите. - Моят наставник Кинджа още много отдавна подозираше Принцът във военен заговор. Неговите осведомители съобщаваха за провеждани преговори с някои северни племена, чиято цел била създаване на военен съюз. Последвал масов внос на стратегически стоки - дървен материал, желязо и други подобни. Започнал приток на майстори корабостроители от Севера. Всичко това траело няколко години. Но преди броени месеци Кинджа научил, че Принцът умишлено създава Жътвар. Той държал чудовището под контрол чрез тайни знания, несъмнено придобити от крадените свитъци. Това същество се използвало за ликвидиране на всеки, който се изпречел на пътя на Принца при изпълнение на неговия план. Смъртта винаги изглеждала естествена. Самият Кинджа може би е... - Тук тя млъкна за миг, видимо под натиска на силни чувства.

- Никой в Гуджааре не би подложил на съмнение подобни случаи - прошепна Ехиру по-скоро към нея, отколкото към Протекторите. Изпълваше го едно ново чувство на състрадание към Сунанди, сега, след като научи, че както нейният наставник, така и питомката й са загинали от ноктите на Жътваря. Щеше му се да я утеши някак си, макар и само с думи, след като те бяха всичко, с което разполагаше. - Никой освен Бирниците, но пък ние не знаехме нищо. Ако знаехме, щяхме да ти помогнем.