Луната, която убива [bg]

В залата настана тишина. Възползвала се от нея, Сунанди се прокашля.

- С най голямо уважение, Почитаеми... Нашите войски подготвени ли са за нападение?

Някаква друга старица отправи тежък поглед към Сунанди откъм далечния край на масата.

- С нищо друго не сме се занимавали, откак научихме за изграждането на новия гуджаарейски флот, Говорителко.

- При все това, Принцът действа по-умело, отколкото се очакваше - заяви жената от центъра. Говореше авторитетно, без да обръща внимание на предупредителните знаци, които правеха нейните колеги Съветници. След продължителна пауза добави: - Благодаря за докладваното, Дже Калаве и Бирници от Гуджааре.

Сунанди направи отново своя поклон. Но докато се изправяше, нещо не й даваше мира.

- Почитаеми и мъдри, Кисуа не е водила война от много векове, а с дъщерната си държава Гуджааре - никога. Никаква надежда за мир ли не е останала?

- Това зависи от Принца - отвърна жената в центъра.

- Ще направим опит да преговаряме с него, разбира се обади се още някой от Старейшините. - Макар че надали ще прояви интерес към какъвто и да било мир, след като е вложил толкова средства за подготовката на своята атака.

Жената от центъра поклати глава и попита:

- А ти какво ще правиш, Бирник Ехиру?

- Ще се върна в Гуджааре - отвърна той. - Въпросът за Жътваря си остава открит, въпреки че вие, изглежда, не установявате никаква връзка между него и произтичащите събития. А що се отнася до останалото... моите братя трябва да научат за плановете на Принца. В Хетава все още има неколцина, на които вярвам и които ще помогнат в опитите ми да предотвратя това, ако е възможно то да бъде предотвратено. Няма по-голямо престъпление срещу Хананджа от войната.

Старата жена обмисли за момент чутото.

- Можеш да разчиташ на коне и провизии за пътуването до дома. Но много внимавай - възможно е с идването си тук да си се превърнал във враг на своя господар.

Ехиру склони глава над една ръка.

- Ние служим на Хананджа, Старейшина. Нашият Принц е само Нейн Аватар и като такъв може да управлява единствено в съгласие с Нейната воля.

Докато се изправяше, той си спомни лицето на Еникет при последната им среща - усмихнато, уверено. Лице на изпечен лъжец. Отново го обзе гняв. Не онзи необуздан и жесток, който се мъчеше да потиска от пустинята насетне, а нещо по-чисто и удовлетворяващо - хладнокръвният и праведен гняв на Слуга на Хананджа.

„Може би не съм още напълно покварен - каза си той Мога да остана себе си колкото е нужно, за да въздам справедливост още един последен път. А за тебе, родни ми братко, тази справедливост е много от отдавна закъсняла.“

Прочела част от мислите върху лицето на Ехиру, старицата от центъра разшири очи. Но страховете й се изпариха бързи и тя кимна мрачно.