Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

117. Сагремор е хвърлен в затвора и осъден на хляб и вода

После вече не знаел какво да прави, защото другите го притискали и не спирали да го атакуват, така че два или три пъти го съборили на колене. Ударите се сипели върху него от всички страни и той едва задържал щита си. Ако не се намирал в близост до стълба, вече щели да са го убили. В това време Матамас влязъл в залата и го подканил да се предаде. Той отказал.

— В този случай ще те убият.

— Убеден съм в това, ако успеят.

— Ако ми вярваш — рекъл Матамас, — ще се предадеш, както те умолявам.

— Бога ми, няма да сторя нищо и още по-малко да ви се предам, защото сте неприятел на монсеньор крал Артур.

Изпълненият с ярост Матамас не удържал вече хората си:

— Хайде, давайте!

Щом Сагремор ги видял да настъпват, побягнал към вратата на някаква стая, на която бил окачен щит. Грабнал го, хванал една брадва, заразмахвал я с две ръце и повалил мъртъв първия, който му се изпречил. Приближил го друг рицар, който го обгърнал за кръста. Той сторил същото и двамата паднали на земята. Веднага след това останалите се нахвърлили срещу Сагремор и го заловили, преди да може да се надигне. Щели да го убият, но Матамас извикал:

— Оставете го жив! Ще му отмъстя по-добре, отколкото си представяте. Затворете го.

Те се подчинили, като преди това свалили доспехите му, и го хвърлили в една тъмница близо до овощната градина. Бил хубав затвор, грижливо заграден с метални решетки от всички страни. Тъмницата била построена така, че минувачите лесно можели да видят кой лежи в нея. Затворникът също виждал хората отвън. Заповедта забранявала той да бъде хранен с друго освен с хляб и вода и то веднъж на ден. Именно в този затвор бил отведен Сагремор. Но неговият организъм бил такъв, че ако вследствие на някоя битка или по друга причина той се разгорещял, започвало да го втриса. Мъчел го такъв глад, че за малко не го обземала дива лудост. Всеки път изпадал в несвяст от отчаяние. Същото се случило и сега. Останал в затвора до деветия час и почувствал такъв глад, че сериозно си помислил как ще загине на място, без да се изповяда. Измъчвала го такава тревога, че трудно се въздържал да не закрещи. Точно в този момент в градината се появила красива и привлекателна девойка. Тя била дъщерята на Матамас, който я обичал много, тъй като нямал друго дете.