Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Махни се от пътя ми, нищожна твар! — викнала му тя. — Проклет да бъде този, който ти е заповядал да докосваш девойка!

Тогава рицарят скочил:

— Какво е това, госпожице? Защо ударихте джуджето ми?

— Защото имах желание да го сторя, пък ако това не ви харесва, хич не ща да знам!

— Наистина ли? Честна дума, допуснахте грешка като му посегнахте!

В този момент той надигнал копието, което държал, и го хвърлил към нея с намерение да я засегне в тялото, ала тя се отдръпнала и той не успял. Додинел веднага се спуснал срещу него, силно ядосан и със свалено копие:

— Малко ми коства да не ви ударя, коварни рицарю! — извикал му той. — Проклет да бъде часът, в който сте се родили, защото сте най-страхливият и най-поквареният човек, когото съм виждал, щом посягате на девойка! И Бог ми е свидетел, че заслужавате да изгубите юмрука, който държеше копието.

Тези думи силно раздразнили рицаря и той отговорил ядосано на Додинел:

— Рицарю, честна дума, вие ме обидихте повече от всеки друг рицар, който някога съм виждал или срещал, а на всичко отгоре и не знаете кой съм. Можете да ме считате за страхлив, ако не ме познаете по друг начин, преди да се разделим. Впрочем, не зная защо трябва да се обяснявам повече. Защитавайте се от мен, предизвиквам ви.

— Аз също — отвърнал Додинел, — защото не ви харесвам.

Те веднага се отдалечили един от друг. Всеки разполагал с добър устойчив щит и солидно копие с режеща метална част. Понесли се един срещу друг, водени от еднакво желание да си причинят болка. Блъснали се взаимно с бясна скорост на конете си, така че пробили щитовете си, чиито дъски се разпаднали. Додинел се задържал на седлото, а другият политнал към земята от коня си. Паднал толкова лошо, че за малко не си счупил врата. Като го видял на земята, Додинел слязъл от седлото, защото не искал да го атакува на кон. Поверил коня си на девойката, която бил последвал, и след това с гол меч се спуснал към своя противник. Последният се изправил и се подготвил да се защитава, като се предпазвал с щита си. Додинел му нанесъл толкова жесток удар, че разцепил щита му чак до халката. В момента, когато се опитал да измъкне меча си, не успял, така здраво се бил забил той в щита. Като видял това, рицарят свалил ремъка от врата си и захвърлил щита на пътя, а сетне се устремил бясно към Додинел. Мислел си, че другият няма да може повече да му оказва съпротива, след като останал без меч. Така започнал да му нанася силни удари там, където можел да го засегне. Додинел, който бил опитен, се задоволявал да се покрива с щита си и оставил рицарят да се измори до пълно изтощение. Когато изпаднал в това състояние, целият облят в кръв, Додинел го блъснал с щита си в лицето, като го проснал по длани на земята. Мечът полетял от ръката му и Додинел го уловил, тъй като имал огромна нужда от него. Като видял, че е без оръжие, другият хукнал към щита си, който бил захвърлил, взел го, но докато се подготвял да се изправи, Додинел нанесъл удар по шлема му и рицарят паднал по коляно на земята. Тогава първият изтръгнал шлема от главата му и го захвърлил възможно най-надалеч. Щом другият се почувствал освободен от товара на шлема си, станал бързо и грабнал щита си, натежал от меча на Додинел.