Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

122. Гениевра припада при вида на главата, окачена на седлото на грифон, която тя взема за тази на Ланселот. Ке е победен и пленен от Грифон

Веднага след това си свалил доспехите с много трудности. Дал ги на рицаря с изключение на меча си. Когато съблякъл всичко, рицарят го огледал внимателно и видял, че навсякъде е покрит с кръв. Разкаял се силно, но все пак се облякъл, а сетне казал на Ланселот:

— Сеньор, къде отивате?

— Не зная къде възнамерява да ме заведе тази дама.

— Сеньор, ще отида на ваше място, ако желаете, а вие се върнете обратно, защото сте в много лошо състояние.

— За Бога, сеньор — намесила се старицата, — не се нуждая от вас и само той ще ме съпровожда.

— Госпожо — отвърнал Грифон, — както кажете.

Без да се бави повече, Ланселот продължил пътя си, въоръжен само с меча си.

От своя страна Грифон потеглил през гората толкова бързо, колкото можел конят му. Скоро стигнал до извора, където кралицата се забавлявала със своите девойки. Щом го видели отдалеч, го взели за Ланселот и се радвали много, докато той ги приближавал. Когато бил съвсем близо, те познали по коня, че това не е Ланселот. Погледът на кралицата бил привлечен от главата, която била окачена за дъгата на седлото му. Тя си помислила, че е на Ланселот и на мига паднала в несвяст. Щом дошла на себе си, започнала да издава сърцераздирателни жалби:

— Уви, клетата аз, ето че загина цветето на цялото земно рицарство!

После отново изгубила съзнание и всички се отдали на голямата си мъка, като удряли ръце, скубели си косите и обсипвали с хули Грифон:

— Ах, рицарю, нямаш ли срам от Бога!

Спуснали се към него, за да го убият. Щом ги видял да прииждат, не разбрал причината и като се опитал да ги изпревари, завил обратно и се отдалечил толкова бързо, колкото можел конят му. Тогава кралицата заповядала на сенешала Ке и на рицаря в плен да се качат на конете си:

— Последвайте го — провикнала се тя — и внимавайте да не ви избяга!

Веднага тръгнали след него, като галопирали бързо, и го забелязали пред себе си. Извикали му, че е загубен, ако не се изправи срещу тях. Рицарят се обърнал с копие в ръка. Ударил Ке, когото срещнал първи, и го хвърлил на земята заедно с коня му. Сетне извадил меча си, като много смел рицар, и нападнал другия по такъв начин, че нито шлемът, нито металната шапчица му попречили да забие меча си чак до мозъка. Повалил го мъртъв. Ке тъкмо се изправял, когато Грифон го блъснал с гърдите на коня си толкова жестоко, че го съборил на земята. После минал отгоре му с коня си и му строшил костите. Ке изпитал такава болка, че повече от четири пъти се задушил и изгубил съзнание. Рицарят, който бил много силен, го грабнал с все доспехите и го качил на седлото си. Сетне седнал зад него и го повел през гората до едно сигурно свое убежище. Щом стигнал там, затворил Ке в тъмница, като преди това заповядал да свалят доспехите му. Но с това разказът спира засега да говори за тях и се връща на кралицата и нейната свита.