Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Ето ме в много по-удобно положение, отколкото преди малко — захвалил се той, — защото шлемът така ме загряваше, че щях да се помина.

В този момент Додинел Кръвника се устремил към него с бясна скорост, а другият се отбранявал, както може, покривайки се с щита. Додинел не спирал да му нанася страхотни удари. Разцепил щита му и така го насякъл на парчета, че от него не останало и следа. Другият направил странично движение и му оказал отчаяна съпротива, уплашен от това, че главата му останала незащитена. Додинел размахал високо оръжието си. Като го видял да приближава, другият не се осмелил да го изчака, а отстъпил така, че паднал по гръб. Додинел скочил отгоре му, надигнал меча си и му заявил, че е мъртъв, ако не се предаде. Изплашен, рицарят му подал меча си и заявил, че е готов да стори всичко, което поиска. Заклел му се и след това обещание Додинел го оставил.

— Ето заповедта ми — ще отидеш незабавно при госпожа кралицата, която се намира с девойките си при Извора на феите, ще й се предадеш от името на Додинел Кръвника и ще й съобщиш, че не успях да отида при Матамас, защото една девойка ме отклони от пътя. Кажи й, че ще й разкажа това приключение и я поздрави от мен.

Другият уверил, че ще го стори на драго сърце. Отишъл да вземе шлема си от мястото, където Додинел го бил захвърлил, и го завързал на главата си. Додинел го попитал за името му. Другият отвърнал, че се казва Марук Червенокосия.