Последната императрица [bg]

— Танцуваш ли? — попита Лара.

— Само ако ми опрат пистолет в главата — отвърна Уилсън.

— Аз съм много добра — каза тя. — Искаш ли да излезем на дансинга?

— Не, но пък за сметка на това ми хрумна страхотна идея. — Уилсън излезе от тихата зона, сграбчи професора за ръкава и го издърпа от музиката. — Защо не потанцуваш с Лара? Страшно харесва движенията ти.

— Всички харесват движенията ми! — задъхано заяви професорът. — Хайде, Лара, да потанцуваме, бебче!

Минерва слезе от дансинга и застана до Уилсън.

— Не си по танците, а?

Уилсън поклати глава.

— С цялото ми уважение. Минерва, професор Оутър не ми изглежда да е твой тип.

— Точно това ми харесва у теб, Уилсън. Толкова позитивно гледаш на нещата. — Минерва извади гланц за устни, прокара го по долната си устна и после я притисна в горната. Погледът й беше зареян нанякъде. — Предполагам вече знаеш, че ти ме привличаш много повече от него.

Уилсън изобщо не беше очаквал такъв отговор.

— Имам идея, Минерва. Щом си толкова загадъчна, а аз такъв глупак, ще те помоля за една услуга. Когато си саркастична, вдигай лявата си ръка. Когато си искрена, вдигай дясната, сякаш се кълнеш в библията. Така ще знам какви ги говориш.

— О, разбирам — рече тя. — Ти искаш моята помощ да разшифроваш какво казвам, така ли? Добре, да видим… Ти ме привличаш повече, отколкото той. — Тя вдигна лявата си ръка. — Сарказъм, Уилсън, нищо повече.

— Вярвам ти — каза Уилсън и също вдигна лявата си ръка.

— Е, аз пък не ти вярвам — каза тя, вдигайки дясната си ръка.

— Поне вече и двамата знаем играта с ръцете — отбеляза той.

— Мисля, че е доста ефективна — отвърна тя.

Професорът непрекъснато поглеждаше от дансинга към Уилсън и се мъчеше да разбере как вървят нещата. В отговор Уилсън вдигна палци към него.

— За протокола, Минерва — знам, че Джаспър те е пратил тук — сериозно каза той. — Това е единственото обяснение.

— И какво те кара да мислиш така? — с безизразна физиономия попита тя.

Уилсън се усмихна.

— Ако знаех отговора, нямаше да си правя труда да идвам.

Минерва поклати глава.

— Имаш сериозни проблеми, да знаеш.

Уилсън прокара пръсти през косата си, без да я изпуска от поглед.

— Просто искам да знаеш, че те наблюдавам.

— Точно това очаквам от всеки мъж — отвърна тя.

В този момент професор Оутър напусна със завъртане дансинга с Лара. Двамата бяха леко изпотени от забавлението.

— Не можеш да оставиш момичето ми на мира, нали? — ухилено рече професорът.