Последната императрица [bg]

— Професоре, мисия Ездра е компрометирана и от Г. М., и от Джаспър. Нямах възможност да ти разкажа за срещите си с тях, но нещата са, ами… комплицирани.

Дребният мъж вдигна ръце.

— Ох, тези типове все създават проблеми! Да имаш някаква друга новина?

— Прав си — каза Уилсън, давайки си сметка, че сега не е време да обсъждат темата. — Сигурен съм, че всичко ще се нагласи. Е… значи мислиш, че акцентът и чувството ти за хумор са достатъчни, за да накарат Минерва да хлътне, а?

— Ако разговорът забуксува, винаги можем да поиграем на онази игра — казваш ми датата и аз ти казвам кой ден от седмицата е.

Уилсън се усмихна.

— Няма по-добър от теб на тази игра… Еха… Минерва от директорския етаж. — Той замълча за момент. — Професоре, можеш ли поне да ми направиш една услуга? Просто имай наум, че тя работи за Джаспър Тредуел и че Джаспър има проблеми с мисия Ездра.

— Разбира се, разбира се. Но ако тя ми предложи секс, ще съм готов да направя едва ли не всичко, за да си го получа.

— Много смешно — промърмори Уилсън. — Просто не забравяй, че всяко нарушение на поверителността на мисията може да изложи на риск всичко. За Джаспър това ще е идеален повод да отмени прехвърлянето без никакви обяснения.

— Господи, много си станал сериозен напоследък! — Професорът тупна Уилсън по гърба. — Нищо няма да кажа! Разбира се, че няма. Пък и ако искаш гаранции, защо не дойдеш и ти? Минерва каза, че си поканен. Ще доведе приятелка за теб.

Уилсън поклати глава.

— Бих предпочел да се самоубия, отколкото да изляза на двойна среща с теб.

— Не двойна, а тройна. Рандъл също ще дойде.

— Майтапиш се.

— Тръгваме след половин час. Я се прибери, разкарай тази глупава униформа, избръсни се и ела с нас. Ще имаш възможност да видиш как преда магията си около горката беззащитна красавица. — Професорът се отдалечи от бюрото на Уилсън и се загледа в огледалната стена. — Господи, ама че съм хубавец.

— Просто от любопитство — рече Уилсън, — с какво според нея си изкарваш хляба?

Професорът направи смешна гримаса в огледалото.

— Знае единствено, че съм умен, необвързан и добре изглеждащ.

— Не искам да ти сядам на барабаните, но трябва да имаш предвид, че е много вероятно да й е било наредено от Джаспър да се сближи с теб.

— И аз нямам нищо против! Е, идваш или не? — Професорът отскубна стърчащ косъм от рунтавите си вежди и запя една своя любима песен: — Свят ми се вие и в транс съм изпаднал. Какво искаш? Какво искаш? — После се завъртя пред огледалото. — Побъркано момиче, какво искаш? — Оутър заклати бедра в такт с мелодията и направи прочувствена физиономия. — Ако наистина искаш да получиш любов, кураж събери и излизай на лов! — И професорът продължи да танцува из кабинета на Уилсън, като подскачаше и се поклащаше в някакъв свой свят.