Последната императрица [bg]

— Откъде идваш? — тихо рече тя.

Сърцето на Рандъл туптеше полкова бързо, че едва можеше да мисли. Искаше да се дръпне от нея, да се откъсне от онова, което всяка клетка в човешкото му тяло желаеше така диво. Но въпреки това можеше само да седи и да я остави да го докосва. При цялото си обучение и подготовка не можеше да сдържи мислите, които вече започваха да се носят в съзнанието му като бързо течаща вода.

Дланите на Цъ Си се плъзнаха надолу към гърдите, по стомаха, все по-надолу и по-надолу, с бавни и в същото време влудяващи движения.

— Кой си ти? — отново рече тя и сладкият й дъх погали лицето му.

На фона на танцуващата светлина Цъ Си притисна тялото си в неговото и той усети тежестта й, допира на кожа върху кожа.

— Трябва да зная истинската ти цел тук — прошепна тя.

Неспособен да се владее повече, Рандъл обви ръка около нея и я привлече към себе си. Искаше да усети пълната й тежест в скута й, искаше дланите му да галят тялото й. Взираше се в сладката й уста и си представяше как езикът му докосва нейния. Единственият звук, който чуваше, беше биенето на собственото му сърце и бученето на кръвта, втурнала се по вени и артерии като силен порив на вятъра.

Цъ Си се отдръпна едва-едва в отговор на жеста му. Преди ръцете му да успеят да я обгърнат съвсем, тя се дръпна отново. Рандъл се пресегна и тя се отдръпна още повече, като ръцете и тялото й най-сетне се отделиха от него. Внезапното отхвърляне беше като докосване на оголен нерв, вкоренен в първобитната му страст.