Последната императрица [bg]

Професор Оутър се закани с пръст и бързо посегна към револвера си. Но преди да успее да го измъкне от кобура, Черния Барт извади своя, дръпна спусъка и простреля професора в крака.

Тълпата в бара въздъхна.

На екраните професорът падна и се загърчи от болка.

— Не го бива много — каза Уилсън на Рандъл.

— Определено — отвърна Рандъл.

Симулаторът се рестартира и професорът отново се изправи срещу Черния Барт.

— Изглежда болезнено, нали? — добави Рандъл.

— Хиляда волта електрошок по принцип привличат вниманието — отвърна Уилсън.

Професорът отново посегна към пистолета си — и тълпата отново въздъхна. Оутър пак лежеше в прахта, но този път кръвта течеше от гърдите му.

За момент Уилсън си помисли дали да не се наведе към Рандъл и да му каже, че мисия Ездра ще започне по-рано от предвиденото, но знаеше, че не му е нито времето, нито мястото. Последното, което искаше, бе Рандъл да бъде изваден от релси пред други хора — особено ако дойдат Минерва и приятелките й.

Секунди по-късно професор Оутър излезе със залитане от кабинката, като търкаше гърди с длан.

— Господи, тия електрошокове наистина болят!

— Обичаме те, професоре! — викна барманът. Неколцина други клиенти заръкопляскаха окуражително.

Професорът помириса дрехите си.

— Надушвам изгарянето от електрошока. Божичко! — Той отново разтърка гърдите си. — Бях на косъм да го бия. Наистина на косъм.

— Защо не намалиш нивото на сложност, докато не му хванеш цаката? — обади се Рандъл.

Професорът като че се ужаси от предложението.

— Или ще бия играта на най-трудното ниво, или нищо! Не ме обиждай с тъпите си предложения.

Уилсън извади таблета си и погледна часа.

— Какво ще кажете да се омитаме, момчета? Минерва и дружките й закъсняват близо час.

Професорът си сипа още един скоч и го гаврътна.

— Откога точно ти стана чувствителен на тема точност? Имаме тонове време.

Споменаването на време накара Уилсън да се замисли за Дървото на живота. Идеята за подобен феномен бе засвидетелствана в множество култури, като се започне от Месопотамия и се продължи нататък. Дървото на живота фигурираше и в Битие, където е имало потенциала да даде безсмъртие на Адам и Ева. Но вместо това първите хора предпочели ябълката от Дървото на познанието, което им дало възможност да правят както добро, така и зло. В резултат Адам и Ева били прогонени от Райската градина от страх, че после ще ядат от Дървото на живота и ще станат безсмъртни грешници.