Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
„Ентърпрайз Корпорейшън“
Сграда „Меркурий“, етаж 2
21 юли 2084 г.
13:28 ч. местно време
31 дни преди началото на мисия Ездра
Уилсън вече пет минути седеше в кабинета и зяпаше през прозореца. Използваше възможността да забави мислите си, като се взира в гората с надеждата, че ще я види още веднъж, но за съжаление малката птичка не се виждаше никъде. Не искаше да създава впечатление за немарливост, така че беше обръснал четината си и бе сресал косата си, за да изглежда колкото се може по-професионално. Дори си беше сложил одеколон.
Рандъл влезе и го изгледа малко странно.
— Не знам защо, но изглеждаш по-млад — рече той.
— Нощ в града обикновено има обратния ефект — отвърна Уилсън. Той се вгледа в бъдещия Надзирател и посочи един стол. — Сядай, Рандъл. Имаме да обсъдим важни неща. Първо, Лъ Дан пристигнал ли е?
— Да, вече е там — отговори Рандъл. — Сподели, че имаш чудесен дом. Или поне чудесен изглед.
— Радвам се.
— Много ти благодаря, че го подслони — добави Рандъл.
— За нищо. Сигурен съм, че става въпрос за някаква грешка, която бързо ще бъде поправена. — Уилсън нервно прокара пръсти през косата си, докато мислеше как да му съобщи новината, че прехвърлянето се измества напред. — Искам да ти разкажа за Бартън Ингърсън. Той беше лидерът на Меркуриевия екип, който ме избра за мисия Исая.
Рандъл се усмихна любезно.
— Знам малко за него.
— Беше изумителен човек — каза Уилсън. — Той пръв откри скрития текст в писанията на Стария завет. И сам беше разшифровал гигабайтовото кодиране, без да използва компютрите на Дейта-Тран, за да запази всичко в тайна. — Уилсън имитира езика на тялото на Рандъл. — Важното е, че Бартън направи всичко необходимо за осъществяването на мисията. Откакто разбрал за съществуването й, той имал една-единствена идея — мисия Исая да бъде изпълнена. Действал самостоятелно в продължение на почти две години и подготвял пътуването във времето под предлог, че се опитва да докаже теорията на относителността за Г. М.
— Чух, че бил бунтар — каза Рандъл.
— Беше най-почтеният човек, когото съм срещал някога — отвърна Уилсън. — Знаеш ли, че се запознах с него само две седмици преди прехвърлянето ми?
— Нямах представа, че всичко е станало толкова бързо.
— Да, само за две седмици. Причината да нямаме време бе, че опитите се прекратяваха и Бартън трябваше да вземе бързи решения, в противен случай мисията никога нямаше да се състои.
— И затова е избрал теб ли? — попита Рандъл.
Уилсън кимна.
— Защото имам по рождение необходимия генетичен строеж. И Бартън реши, че аз съм Надзирателят. Когато бях разложен на елементарни частици, никой нямаше представа, че отивам на мисия. Само двамата с него знаехме истината.
Рандъл се изненада.
— Направо да не повярваш, че всичко с минало успешно.
— Това доказва едно — продължи Уилсън. — Доказва, че подготовката не е всичко. Нагласата и съсредоточаването са много по-важни. Това научих от Бартън. И честно казано, мъдростта му ми помагаше да мина през напрежението на мисията, на всяка стъпка. Пристигнах в миналото и се озовах в пълен хаос — или поне аз така го чувствах. И нямаше нито един човек, на когото да мога да се доверя.
— Но въпреки всичко си успял — отбеляза Рандъл.
— Всичко опираше до нагласата и съсредоточаването — каза Уилсън. — И същото ще важи за твоята мисия. Нагласа и съсредоточеност. В случая не става въпрос за нормални обстоятелства, нито за някаква игра. Шансовете винаги са против Надзирателя, но в замяна на това той има нужната информация да контролира всичко около себе си.
— Защо имам чувството, че се готвиш да ми съобщиш нещо лошо?
— Лошо е, ако нагласата ти е такава. — Уилсън пое дълбоко дъх. — За да е сигурно, че мисията ти ще бъде успешна, началото й е изтеглено за двайсет и осми юли. След седем дни.
Рандъл седеше и мълчеше.
— Нямаме друг избор.
— Защо се налага да се изтегли?
— Г. М. иска да я промени — предпазливо отвърна Уилсън. — Смята, че има други приоритети, които са по-важни. — Не искаше да се разпростира повече. — Затова трябва да бъдем много внимателни. От личен опит знам, че придържането към точките на мисията без никакво отклонение е единственото, което стои между успеха и катастрофата.