Последната императрица [bg]

— Изобщо не се притеснявай, пиленце — отвърна професорът и сви устни, за да лепне доста фамилиарна целувка на бузата й. — Подуши ме — каза той.

Уилсън не се сдържа и завъртя очи.

— Миришеш прекрасно! — ентусиазирано рече тя. — Тази вечер се очертаваш като същински жребец. — Минерва се обърна към двете момичета зад нея. — Това са мои много добри приятелки. Работят на директорския етаж с мен.

Съдейки по външността им, това беше очевидно.

— Привет, аз съм Лара — каза по-високата блондинка на професора, после на Рандъл.

— А аз съм Клодия — каза по-дребната блондинка и се ръкува кратко с Уилсън.

Професорът целуна двете по бузите и също се зае с представянето.

— Аз съм професор Оутър, самопровъзгласил се гений — каза той и се изкиска. — Красивият момък до мен е Рандъл Чен, който също е много умен. А онзи замаян глупак там е Уилсън Даулинг. Каза, че нямало да дойдете, но аз му отговорих, че е модно да се закъснява.

Минерва погледна към Уилсън.

— Това само показва, че той не знае нищо за жените. Така ли е?

— Май да — отвърна Уилсън.

— Нека сваля товара още сега, за да не си развалям вечерта — каза Минерва. — Онзи ден ми навлече много неприятности, когато се ръкува с Джаспър. Този номер едва не ми костваше работното място.

— Опитвах се аз да изгубя работното си място — каза Уилсън.

— Не ме разбираш, Уилсън. Действията ти едва не ми костваха нещо много скъпо — работата ми. Надявах се да ми се извиниш. Май трябваше да се досетя, че това няма да стане.

— Постъпката ми нямаше нищо общо с теб. Джаспър много добре знае това.

— А аз откъде бих могла да зная?

— Искаш ли да му се обадя, за да потвърди?

— О, чудесна идея! — изтърси Минерва. — Хайде да обсъдим отново с него болезнения спомен. — Тя се обърна към професор Оутър. — Приятеля ти наистина си го бива. Типичен представител на Меркуриевия екип — арогантен и егоист. Както и да е, достатъчно за него. Какво ще кажеш да потанцуваме?

— Да потанцуваме, скъпа! Току-що нацели едно от най-големите ми умения! — Професорът я сграбчи за ръката и с лекота я завъртя към дансинга.

Рандъл веднага се впусна в непринуден разговор с Клодия, а Лара стоеше пред Уилсън с протегната ръка.

— Здрасти… Уилсън? Аз съм Лара. Приятелят ти, професорът, е много забавен — сладко рече тя.

Уилсън стисна ръката й и направи всичко по силите си да се усмихне.

— Захванал се е с нещо специално, това е сигурно. Какво те води тук тази вечер, Лара?