Предатели [bg]

Декър обаче не се качи в апартамента, а свърна на изток и тръгна пеша. Двайсетина минути по-късно стоеше пред къщата на Сесилия Рандал.

Местните ченгета и федералните агенти бяха приключили с огледа. Служебната карта на Декър му осигури достъп до местопрестъплението. Той влезе в малката дневна и се огледа.

Един от криминалистите, който тъкмо затваряше куфарчето си, вдигна глава и каза:

— Идвахте по-рано, нали? Със специален агент Богарт.

— Точно така. Какво можете да ми кажете?

— Един-единствен изстрел в тила. Смъртта е настъпила мигновено. Открили са я в спалнята.

— На леглото?

— Не, до него.

— Паднала е от леглото?

— Не, всички улики показват, че е била коленичила до него.

— Убиецът ли я е накарал да го направи?

— Предполагам. Беше облечена с дълга тениска и долнище на пижама. Леглото не беше оправено, явно е спала в него.

— Доколкото разбрах, няма следи от взлом. Ключалките наред ли са? Прозорците?

— Нищо не е счупено или повредено. Кварталът не е от най-безопасните и макар жертвата да не е разполагала с охранителна система, на двете врати — предната и задната — са поставени допълнителни резета. Всички прозорци пък имат специален обков против взлом.

— След като е била заспала, това означава, че някой е отворил вратата с шперц или е имал ключ.

— Проверихме бравите. И най-добрите шперцове оставят следи. Не открихме нито една.

— Това означава, че убиецът е влязъл с ключ.

— Така изглежда.

— Нещо откраднато?

— Имала е доста бижута, но все евтини дрънкулки. Нямаше лекарства с рецепта в аптечката. Намерихме дамската ѝ чанта — портмонето, кредитните карти, парите ѝ… всичко беше вътре.

— Явно не става въпрос за обир.

— Разбрах, че това убийство може да е свързано със случай, който разследвате.

— Свързано е и още как.

— Желая ви успех. Надявам се да го разплетете.

Аз също, помисли си Декър.